Господарят Демон [bg]

Дребните фигури на недораслите демони се бяха оказали съществено предимство в тази ситуация, защото чудовищата очевидно бяха пригодени за борба с по-едри нашественици. Ба Уа бе разцепил главата на своя противник, а Уон Пан, който не се отличаваше с подобно изящество на действията, бе разпорил корема на другия, заедно с бронираните плочи.

Видях, че Сливка залита, и понечих да я отведа далеч от грозната гледка, но тя ми махна с ръка. Разпилени лунни лъчи бързаше напред, следвана от Ли Пао, който й показваше пътя. Застигнахме ги, а отзад дотичаха задъханите демони.

— Вие двамата — посочих ги аз. — Ще ни пазите гърбовете.

Вървяхме по дълъг коридор, украсен с многобройни картини — забелязах с учудване, че повечето бяха батални сюжети и показваха войната откъм зловещата й, дори садистична страна. Имаше и много древни оръжия. С радост бих си избрал подходящ меч, но не се съмнявах, че са свързани е алармата, също както и вратата, през която бяхме влезли. Изминахме доста голямо разстояние, преди Ли Пао да даде знак, че сме съвсем близо до мястото, което търсим. Той спря и вдигна два пръста.

Само двама пазачи — вероятно никой от тях не бе чул тревожния звън. Следван от Сливка, доближих ъгъла и надникнах предпазливо. От двете страни на високата месингова врата стоеше по една от познатите ми бронирани пчели. Бяха се изправили на задните си крака и помръдваха нервно с челюсти. Дадох знак на Сливка, двамата коленичихме и се прицелихме — всеки в главата на избрания противник. Благодарение на Ба Уа вече знаехме къде е слабото им място. Стрелях три пъти и всеки от куршумите попадна в целта. Без особени затруднения Сливка постигна същия резултат.

Този път, поучена от горчивия си опит, Разпилени лунни лъчи напръска с нещо ключалката, преди да пъхне вътре ключа. Когато видях вратата да се отваря, за първи път си помислих, че може би има надежда да се похвалим накрая с успех.

Моите бутилки, купи и вази бяха подредени точно както ги бе описал Ли Пао — на етажи, върху рафтове от бял мрамор. Той отстъпи встрани и ми даде знак да застана пред тях. Бяхме репетирали ритуала предния ден и без да губи време, той пристъпи към него.

„Чувстваш се избухлив, препълнен, претоварен, преуморен…“

Повдигнах ритуалния чайник раку и го стиснах между дланите си, докосвайки пръсти над овалната му повърхност. Бях започнал да се съсредоточавам върху непосредствената задача, но все пак чух, че Сливка и Разпилени лунни лъчи влизат в стаята. Застанаха от другата страна на мраморните етажерки, откъдето да наблюдават, без да ни пречат. Не се и съмнявах, че недораслите демони са се притаили зад вратата и слухтят за нежелани натрапници, върху които да се нахвърлят кръвожадно при първа възможност.

„Търсиш облекчение, освобождаване, жадуваш да се пръснеш — той спря и си пое дъх — върху пода на хиляди парченца.“