Господарят Демон [bg]

— Вероятно Вис я е оставила недокосната, защото не е знаела как да промени мястото й — промърморих замислено аз.

— Господарят Демон няма да ни убие, нали? — продължи да хленчи Ба Уа. — Толкова ни е страх. Вис каза, че недораслите демони можели да бъдат пожертвани за каузата — така щели да се увеличат резервите от ци. Каза, че сме били кал.

— Питам се — произнесе Разпилени лунни лъчи — как ще се справи с личните си проблеми, щом разпространява подобни твърдения. Собствените й деца едва ли могат да се нарекат самото съвършенство. Не бих се изненадала, ако някой от недораслите демони, които така прибързано е убила, също е бил нейно произведение. Със сигурност няма да й е приятно, ако се разнесе слухът, че и тя е допринасяла за процеса на дегенерация. Освен ако не е решила да се похвали, че е готова да пожертва дори децата си за крайната победа.

— Да пожертва децата си! — повтори стреснато Сливка. — Нима демоните са толкова зли?

Ли Пао постави ръка на рамото й.

— Дори в съвременен Китай родителите понякога погубват малките си деца, тъй като законът им позволява да отглеждат само едно момче и едно момиче. Не само демоните са зли.

— Съжалявам — прошепна Сливка.

Уон Пан продължаваше да лежи на пода и да се облива в сълзи. Изглеждаше толкова жалък, нещастен и беззащитен, че ми стана тъжно. Сритах го лекичко.

— Престани да цивриш, тъпак такъв — рекох му. — Нямам намерение да те убивам — поне засега. А и не искам Вис да го стори.

— Наистина ли?

— Наистина. — Изгледах присъстващите. — Някой да има нещо против?

Хората изглежда бяха на същото мнение. На лицето на Разпилени лунни лъчи бе изписано колебание, но после и тя кимна.

— Освен ако не ни издадат, с дума, действие или чрез бездействие — заяви тя. — Враговете на Вис са наши приятели. Приятелите на Кай Рен са и мои приятели.

Ще пропусна сълзливите сцени на благодарност и обещания, които последваха. Сливка нареди на недораслите демони да се изкъпят, преди да се присъединят към нас около масата и те изпълниха заръката й с такъв неописуем ентусиазъм, че след тях трябваше да почистваме цялата баня.

Вече преваляше часът на Коня17, когато започнахме следващото заседание в кухнята. Предупредих Сливка, че малките демони не могат да се похвалят с някакви особени маниери, когато става дума за ядене, а дори напротив, така че тя се постара на масата да няма никаква храна.

Вместо това постави още два бележника, моливи и по един телефонен указател за всеки. Ба Уа седеше до Разпилени лунни лъчи, а Уон Пан бе сложен между мен и Ли Пао, за да нямат време да помислят за предателство.

— Ба Уа — заговорих аз, — кажи ни какво още заяви Вис на събранието.

Издокаран с бяла риза и къси панталонки, недораслият демон имаше далеч по-цивилизован вид и на тъмно би минал за някое грозновато хлапе.