Господарят Демон [bg]

На лицето на Сливка се изписа задоволство. Наистина, веднага след като й бях описал всички свойства на бутилките, тя бе съзряла тази възможност.

— Преди да продължим — казах им, — трябва да ви съобщя за обаждането на Ангъс от Хълмовете. — Предадох им накратко съдържанието на нашия разговор. Прочетох по лицата им разочарование, но не и отчаяние. Всички бяха готови за борба.

— Жалко, Ангъс щеше да ни помогне много — отбеляза Разпилени лунни лъчи. — Затова пък имаме нови попълнения. Баща ми…

Тя беше прекъсната от чукане по вратата. Сливка скочи разтревожено.

— Да отворя ли?

— Нека първо погледнем навън — предложих, взех бастуна и се приближих до вратата. След това надникнах безшумно през шпионката.

Не виждах нищо. Чуваха се приглушени гласове, от които можех да съдя, че неканените гости са най-малко двама.

Може би бях разпознал гласовете на подсъзнателно ниво.

Или по най-глупав начин бях забравил, че съм лишен от доскорошното си могъщество. Каквато и да беше истинската причина, преди Сливка да успее да ми попречи аз се пресегнах и отворих вратата. Двамата, които се бяха облегнали отвън, полетяха напред и тупнаха на китайския килим. Хлопнах вратата и опрях края на бастуна в гърлото на единия.

— Вие, гадинки, какво правите тук? Шпионирате ли ме? — Бях им заговорил на езика на демоните, но Сливка сама се досети, че новодошлите представляват заплаха. Чух изщракване и видях с крайчеца на окото си, че бе извадила пистолет отнякъде и го бе насочила към главата на единия недорасъл демон.

Едва сега осъзнах, че бях взел решението си по-скоро воден от самоувереност, отколкото от смелост. Макар висок само шестдесетина сантиметра, недораслият демон е мускулест и набит, зъл като греха и смърдящ като кофа за смет и с лекота би могъл да надвие всекиго в къщата — включително и Разпилени лунни лъчи в настоящия й облик. Дори Ли Пао се нуждаеше от още време, за да осъзнае и овладее нарастващата си сила. Вероятно той единствен щеше да е в състояние да се справи с тях, но както вече казах — след време.

И въпреки това се извисявах над двамата недорасли демони, с разкривено от гняв лице, сякаш все още бях самият господар Демон. Имах късмета, че не бяха убийци, инак историята щеше да приключи тук.

— Какво искате? — попитах ги грубо. — Говорете или…

Направих пауза, осъзнал за първи път собствената си безпомощност, но в този момент в преддверието се появи Разпилени лунни лъчи с чаена чаша в ръка и довърши вместо мен:

— Или ще ви изпепеля.

— О, не, килимът ми! — възкликна с престорена уплаха Сливка, без да сваля насочения пистолет.

Забелязах, че кракът ми опираше в гърдите на Ба Уа, по-интелигентния от двамата недорасли демони, оцелели след убийството на Оли. Като видя, че го разглеждам ядосано, той запелтечи на демонски.

— Говори на английски — прекъснах го аз. — Или на китайски, за да могат и другите да те разберат.

Ба Уа превключи на английски по средата на изречението.

— …да не причиняваме зло на господаря Демон, а да му служим! Ние сме две малки гадинки, които искат само да им бъде запазен жалкият живот! Вис каза, че ще ни избие — както направи с Пит, Едноокия и Смъркащия нос. Това да ви е за урок, каза! Беше ужасно!…