![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Вис каза, че е ударил часът демоните да се завърнат в Първородния свят. Някой я попита: „Защо? Не е ли Кон Ши Дзи наша родина сега? Хубаво място е и не се налага да се трепем с боговете.“ Вис отвърна, че останем ли още малко в Кон Ши Дзи, всички деца ще заприличат на Тувон Димящия дух. В по-лошия случай могат да станат като Едноокия и Пит. След това избухна и взе да сече с меча. Повечето от присъстващите се изплашиха, но никой не направи опит да я спре. Когато приключи, слушаха я още по-внимателно.
Разпилени лунни лъчи кимна.
— Не се и съмнявам. Няма демон, който да не се бои от нея. Дори баща ми се страхува.
След като изчака покорно демоницата да се изкаже, Ба Уа продължи:
— Говореше доста за магнитни полета и магични резонанси и за други такива неща, които не разбирам. После някой я прекъсна с думите: „Това добре, но каква ще е ползата за нас? Демоните губят всички войни с боговете. Народът ни се умори да воюва. Какво като децата ни ще са грозни? Може би с течение на времето ще решим и този проблем?“ Тогава Вис каза, че знае как да спечели войната. Разполагала с разни неща, които преди не сме имали. Първо, открила множество врати до Първородния свят, тъй че сраженията нямало да се водят в Кон Ши Дзи и прилежащите пространства. Този път всичко щяло да става в страната на боговете.
Смигнах на Сливка и се усмихнах доволно.
— Изглежда, че позна.
Тя също се усмихна. Ба Уа имаше озадачен вид, но след като пресуши чашата със сода, продължи нататък.
— Второ, каза Вис, този път сме имали съюзници сред боговете. „И друг път сме имали“ — викнаха някои. — „Затова пък не свършиха за две пари работа — парира ги Вис. — А моите съюзници разполагат с нова магия. Видяха я онези от вас, които бяха на Сборището — с нея нападнаха Кай Рен тогава. Беше омекнал като глина.“ Хората взеха да мърморят, но Вис ги накара да млъкнат и продължи. Трето, рече тя, всеки, който откаже да се сражава, ще се хване за палците, когато войната свърши и тя стане новата кралица на всички демони и богове. Тогава ще сложи ръка на всички резерви от ци. Та кой би искал да бъде неин враг в такъв случай?
— Брей! — възкликна Ли Пао. — Тази Вис знае как да подрежда нещата в своя полза. Не ще и дума — бива я за предводител. Малко идеализъм, малко амбиции, за останалите страх и меч по шията.
— Мда, точно казано — кимнах аз. — Разпилени лунни лъчи, кои според теб няма да тръгнат след нея?
Красивото й лице изглеждаше не по детски сериозно.
— Аз няма да съм със сигурност. Не вярвам, че истинският й мотив е да спаси от дегенерация демоните. Просто крие личните си амбиции зад патриотични лозунги.
— Така е — съгласих се. — Ставаме двама. Кои други?
Тя се изчерви.
— Мисля, че баща ми ще застане на наша страна. Едва ли би прегънал коляно пред Вис, дори и да стане кралица.
— Само трима ли сме?
— И ние също, господарю! — извика ентусиазирано Ба Уа. — Никой от нас, дребосъците, няма да я последва. А и тя не ни иска, нали казва, че сме били кал.
— Добре. Спечелихме недораслите демони. Някой друг?
— Ще ми се да вярвам, че някои от по-старите демони също ще бъдат на друго мнение — рече Разпилени лунни лъчи. — Но не е изключено надеждите ми да са напразни. Вис им обещава война, която най-сетне да спечелят.
— Чудя се — рекох — дали Твореца на Сияйните кули би се съюзил с нас? Не изглеждаше да симпатизира на Вис, но от друга страна, той е от всеотдайните поклонници на Първородния свят. Няма съмнение, че страда по изгубената родина. Трябва да сме предпазливи, ако ни се удаде възможност да се срещнем с него.
Разпилени лунни лъчи въздъхна.
— Значи така, разполагаме с двама човеци, трима демони и неизвестен брой недорасли демони, една от бутилките на Кай Рен и фокусите, които е подготвил баща ми. Срещу нас е цялото демонично войнство, неизвестен брой богове, пълната колекция от произведения на Кай Рен и оръжията от Арсенала.
— Трима човеци и двама демони — поправих я аз. — Не забравяй, че за момента принадлежа към човешкия род.
— Бихме могли да поправим тази грешка — заяви уверено Разпилени лунни лъчи.
— Искрено се надявам, но не виждам по какъв начин. Освен това, трябва да разберем дали баща ти ще застане до нас. Също и какво е мнението на Твореца. А и неговият племенник, Скитника, не е от демоните, на които Вис би погледнала с благосклонност. Още повече, след като я бутна по лакътя тъкмо когато смяташе да ме гръмне с тероничната пушка.
Ли Пао кимна. Беше си водил бележки, докато ние говорехме, и сега ги преглеждаше.
— Трябва на всяка цена да се погрижим за твоя проблем, Кай Рен. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията ми, че има по-важни въпроси за решаване. — Не, изслушай ме. Ти си Богоубиеца — известен, прочут, уважаван. Освен това, Вис разчита много на нещата, които е взела от теб.