Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Лорд Годрик разбърка кашата си.
— Онзи стар пират Саан накара ли те да плуваш до брега?
— Дойдох до брега в открита лодка, милорд. — Сала беше изчакал, докато светлината на Нощния фар огря левия борд на „Валириан“, преди да го остави. Приятелството им заслужаваше поне това. Лисенецът с радост щял да го вземе със себе си на юг, така поне се кълнеше, но Давос отказа. Станис се нуждаеше от Виман Мандърли и се бе доверил на него да му го спечели. Нямаше да предаде това доверие, каза на Сала.
— Ба — отвърна му пиратският принц, — той ще те убие с тези твои представи за чест, стари приятелю. Ще те убие.
— Никога не съм имал Ръка на крал под покрива си — каза лорд Годрик. — Станис дали би те откупил?
„Дали?“ Станис беше дал на Давос земи, титли и служби, но щеше ли да плати злато, за да откупи живота му? „Той няма злато. Иначе щеше още да има Сала.“
— Ще намерите негово величество в Черен замък, ако пожелаете да го попитате за това.
Борел изсумтя.
— И Дяволчето ли е в Черен замък?
— Дяволчето? — Давос не разбра въпроса. — Той е в Кралски чертог, осъден на смърт за убийството на племенника си.
— Валът се учи последен, казваше баща ми. Джуджето е избягало. Проврял се е през решетките на килията си и е разпрал баща си с голи ръце. Един страж го видял да бяга, червен от главата до петите, все едно се е къпал в кръв. Кралицата ще направи лорд всеки, който го убие.
Давос не можеше да повярва.
— Тивин Ланистър е мъртъв?
— Убит от сина си, да. — Лордът отпи от бирата. — Когато на Сестрите е имало крале, не сме търпели живи джуджета. Хвърляли сме ги всички в морето, като жертвен дар на боговете. Септоните са ни накарали да спрем това. Сган благочестиви глупци. Защо боговете биха дали такова тяло на човек, ако не да го дамгосат като чудовище?
„Лорд Тивин мъртъв. Това променя всичко.“
— Милорд, ще ми позволите ли да пратя гарван до Вала? Негово величество ще иска да разбере за смъртта на лорд Тивин.
— Ще разбере. Но не от мен. Нито от теб, докато си под капещия ми покрив. Няма да позволя да се каже, че съм дал помощ и съвет на Станис. Съндърленд въвлякоха Сестрите в два от бунтовете на Блекфир и всички пострадахме тежко заради това. — Лорд Годрик махна с лъжицата си към един стол. — Седни. Преди да си паднал, сир. Домът ми е студен, влажен и тъмен, но не сме лишени от благоприличие. Ще ти намерим сухи дрехи, но първо ще ядеш. — Извика и в залата влезе една жена. — Имаме гост. Донеси бира, хляб и сестринска яхния.
Бирата беше кафява, хлябът чер, яхнията — с бял каймак. Поднесоха му я в купа, издълбана от престоял самун. Беше гъста и пълна с праз, ечемик, бяла и жълта ряпа, миди, късчета треска и рачешко месо, които плуваха в гъст каймак и масло. Беше яхния, която стопля човек чак до костите, най-подходящото нещо за мокра и студена нощ.
— Опитвал ли си сестринска яхния преди?
— Да, милорд. — Същата яхния поднасяха навсякъде из Три сестри, във всеки хан и кръчма.
— Тази е най-добрата. Гела я прави. Дъщерята на дъщеря ми. Женен ли си, лукови рицарю?
— Да, милорд.
— Жалко. Гела не е. Грозничките жени стават най-добрите съпруги. Три вида раци има вътре. Червени раци, бодливи крабове и завоеватели. Не ям бодлив краб, освен в сестринска яхния. Кара ме да се чувствам наполовина канибал. — Негово благородие посочи знамето, увиснало над студената черна камина. На него бе извезан бодлив краб на сиво-зелено поле. — Чухме приказки, че Станис изгорил Ръката си.
„Ръката преди мен.“ Мелисандра беше дала Алестер Флорент на своя бог на Драконов камък, за да вдигне вятъра, който ги откара на север. Лорд Флорент беше силен и мълчеше, когато хората на кралицата го вързаха за стълба, и достоен, колкото може да се надява да е един полугол мъж, но щом пламъците заблизаха краката му, започна да крещи и крясъците му ги бяха издухали чак до Източен крайморски страж, ако можеше да се вярва на червената жена. Давос не беше харесал този вятър. Струваше му се, че мирише на горяща плът, а свиренето му беше изпълнено с болка, докато играеше между въжетата. „Също толкова лесно можеше да съм аз.“
— Не изгорях — увери той лорд Годрик. — Макар че едва не замръзнах на Източен страж.
— Валът го прави това. — Жената им донесе пресен самун, още горещ от пещта. Когато видя ръката ѝ, Давос се сепна. Лорд Годрик не пропусна да го забележи. — Има я дамгата, да. Като всички Борел, от пет хиляди години. Дъщерята на дъщеря ми. Не тази, която прави яхнията. — Разчупи хляба и предложи половината на Давос. — Яж. Хубав е.