Танц с дракони

„С този ще си имам неприятности“, разбра тутакси Тирион.

Наметалото на Гриф бе направено от кожата и главата на червен вълк от Ройн. Под него носеше кафява щавена кожа, стегната с железни халки. Гладко обръснатото му лице също приличаше на щавена кожа, с бръчици в ъглите на очите. Макар косата му да беше синкава като на сина му, имаше червени корени, а веждите му бяха още по-червени. На кръста му висяха меч и кама. И да се радваше, че Дък и Халдон са се върнали, криеше го добре, но не си направи труда да прикрие неприязънта си, като видя Тирион.

— Джудже? Какво значи това?

— Знам, надявал си се на пита сирене. — Тирион се обърна към младия Гриф и го дари с най-обезоръжаващата си усмивка. — Синята коса може да ти свърши работа в Тирош, но във Вестерос децата ще те замерват с камъни, а момичетата ще ти се смеят в лицето.

Момчето се стъписа.

— Майка ми беше лейди на Тирош. Боядисвам си косата в нейна памет.

— Какво е това същество? — настоя Гриф.

— Илирио праща писмо да обясни — отвърна Халдон.

— Ще го видя. Заведи джуджето в каютата ми.

„Не ми харесват очите му“, помисли Тирион, щом наемникът седна срещу него в сумрака на вътрешността на лодката, с надраскана дървена маса и лоена свещ между тях. Бяха леденосини, светли, студени. Джуджето не обичаше светли очи. Очите на лорд Тивин бяха светлозелени, напръскани със златно.

Загледа наемника, докато той четеше. Това, че можеше да чете, говореше нещо само по себе си. Колко наемници можеха да се похвалят с това? „Даже изобщо не мърда устни.“

Най-сетне Гриф вдигна глава от пергамента и светлите очи се присвиха.

— Тивин Ланистър е мъртъв? От твоята ръка?

— От моя пръст. Този. — Тирион го вдигна, та Гриф да му се възхити. — Лорд Тивин седеше в един нужник, тъй че пуснах стрела на арбалет в корема му, да видя дали наистина сере злато. Не сереше. Жалко, малко злато щеше да ми дойде добре. И майка му убих, някъде преди това. А, и племенника му Джофри, отрових го на сватбения му пир и гледах как се задави до смърт. Търговецът на сирене да не би да е пропуснал тази част? Смятам да добавя брат си и сестра си към списъка, преди да приключа, ако вашата кралица благоволи.

— Да благоволи? Илирио да не си е изгубил ума? Защо си въобразява, че нейно величество ще приеме службата на един самопризнал се кралеубиец и изменник?

„Уместен въпрос“, помисли Тирион, но отвърна:

— Кралят, когото убих, седеше на нейния трон, а всички онези, които предадох, бяха лъвове, тъй че според мен вече съм направил добра услуга на кралицата. — Почеса се по пънчето на носа. — Не бой се, теб няма да убия, не си ми роднина. Бих ли могъл да видя какво е написал търговецът на сирене? Обичам да чета за себе си.

Гриф пренебрегна молбата. Поднесе писмото към пламъка на свещта и загледа как пергаментът почерня, заогъва се и пламна.

— Между Таргариен и Ланистър има кръв. Защо искаш да подкрепиш каузата на кралица Денерис?

— За злато и слава — отвърна ведро джуджето. — А, и от омраза. Ако си срещал сестра ми, щеше да разбереш.