Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Хубав беше, въпреки че старата кора щеше да му е също толкова вкусна. Означаваше, че е гост тук, поне за тази една нощ. Владетелите на Три сестри имаха мрачна слава, а най-вече Годрик Борел, лорд на Сладка сестра, Щит на Систъртън, Господар на замък Вълнолома и Пазител на Нощния фар… но дори лордовете крадци и плячкаджии бяха обвързани с древните закони на гостоприемството. „Ще видя утрото поне — каза си Давос. — Ял съм от хляба му и от солта му.“
Въпреки че в тази сестринска яхния имаше по-странни подправки от сол.
— Шафран ли е този вкус?
Шафранът беше по-скъп от злато. Давос го бе опитал само веднъж преди, когато крал Робърт му прати половин риба на един пир на Драконов камък.
— Да. От Карт. И пипер има. — Лорд Годрик щипна с палеца и показалеца си и поръси по купата си. — Скълцан черен пипер от Волантис, няма по-хубав. Вземи колкото искаш, ако ти харесва по-люто. Четирийсет сандъка имам от него. Да не говорим за карамфил и мускат, и един фунт шафран. Отмъкнах ги от една девица с бадемови очи. — Лордът се засмя. Беше запазил всичките си зъби, забеляза Давос, въпреки че повечето бяха жълти, а един горе беше черен и мъртъв. — Беше се запътила за Браавос, но една хала я отмете в Захапката и се разби в скалите ми. Тъй че, виждаш, не си единственият дар, който са ми донесли бурите. Морето е коварно и жестоко.
„Не толкова коварно, колкото хората“, помисли Давос. Предците на лорд Годрик бяха пиратски крале, докато Старките не ги бяха връхлетели с огън и меч. В днешно време Сестрениците оставяха откритото пиратство на Саладор Саан и хора от неговия сой и се задоволяваха с инсцениране на корабокрушения. Маяците, които светеха по бреговете на Три сестри, трябваше уж да предупреждават за плитчини, рифове и скали и да водят към безопасен курс, но в бурни и мъгливи нощи някои Сестреници прибягваха до лъжливи светлини и обричаха на гибел непредпазливите капитани.
— Бурите са ти направили добро, като са те издухали до вратата ми — каза лорд Годрик. — Щеше да получиш хладно посрещане в Бял пристан. Много закъсняхте, сир. Лорд Виман е решил да коленичи, и не пред Станис. — Глътна от бирата си. — Мандърли не са северняци, не и в корена си. Дошли са на север преди не повече от деветстотин години, натоварени с всичкото си злато и богове. Били са велики владетели на Мандър, докато не са попаднали в собствения си капан и зелените ръце са ги тръшнали. Вълчият крал им взел златото, но им дал земя и им разрешил да си запазят боговете. — Топна залък хляб в яхнията си. — Ако Станис си мисли, че дебелакът ще яхне елена, греши. „Лъвска звезда“ се отби в Систъртън преди дванайсет дни, да си напълнят буретата с вода. Знаеш ли я? Пурпурни платна и златен лъв на носа. И пълна с мъже на Фрей, тръгнали за Бял пристан.
— Фрей? — Беше последното, което можеше да очаква. — Фрей са убили сина на лорд Виман, както чухме.
— Да. И дебелакът беше толкова разгневен, че се закле да живее на сух хляб и вино, докато не получи възмездие. Но не мина и ден и започна отново да тъпче миди и питки. Има кораби, които кръстосват между Сестрите и Бял пристан непрекъснато. Продаваме им раци, риба и козе сирене, те ни продават дърво, вълна и кожи. От всичко, което чувам, негово благородие е по-дебел от всякога. Толкова с клетвите. Думите са вятър, а вятърът от устата на Мандърли не значи повече от вятъра, излязъл от задника му. — Лордът отчупи нов залък, за да отопи дъното на купата си. — Фрей носеха на дебелия глупак торба кокали. Някои го наричат благоволение, да донесеш на човек кокалите на мъртвия му син. Да беше мой син, щях да върна благоволението и да благодаря на Фрей, преди да ги обеся, но дебелакът е твърде благороден за това. — Лапна залъка, сдъвка и преглътна. — Фрей ми дойдоха на вечеря. Един седеше точно където ти седиш сега. Регар, така се нарече. За малко да се изсмея в лицето му. Бил загубил жена си, каза, но решил да си намери нова в Бял пристан. Гарвани прехвърчали напред-назад. Лорд Виман и лорд Уолдър били сключили пакт и били решили да го скрепят с женитба.
Давос се почувства все едно, че лордът го беше ударил с юмрук в корема. „Ако казва истината, кралят ми е загубил.“ Станис Баратеон отчаяно се нуждаеше от Бял пристан. Ако Зимен хребет беше сърцето на Севера, то Бял пристан беше устата му. Тесният му залив беше оставал незаледен и в най-дълбоката зима от столетия. С идещата зима това можеше да означава много и много. Както и среброто на града. Ланистърите имаха всичкото злато на Скалата на Кастърли и се бяха венчали за богатството на Планински рай. Ковчежетата на крал Станис бяха опразнени. „Трябва да се опитам поне. Може би има някакъв начин да успея да предотвратя този брак.“