Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Тя вдигна поглед към него и трепна при вида на превръзката.
— Съжалявам, Трр-гилаг. Дори не се сетих да те попитам как е раната ти.
— О, наред е — увери я той. — Добре съм. Стрела от арбалет. Казаха, че се е разминало на косъм.
— Даже на по-малко. — В очите й отново се появи искрица живот. Тя протегна ръка и нежно докосна превръзката.
— Сигурен ли си, че си добре?
— Нищо ми няма. — Трр-гилаг погледна към совалката.
— Не искам да прозвучи грубо или нещо подобно, но скоро ще трябва да тръгвам. А така и не стигнахме до никакво решение по нашия въпрос. Имаш ли някаква идея как да натиснем лидерите на Дхаа’рр?
Клнн-даван-а пое дълбоко дъх, отърсвайки се от емоциите, предизвикани от касапницата около тях.
— Не зная. Точно сега не съм в състояние да мисля.
— Разбирам. Може би е по-добре да остана още малко.
— Не, по-добре тръгвай. Няма да имаме никакъв шанс, ако не стигнеш навреме в Града на единството. Ще поговоря със семейството си и с някои приятели. Може и да измислим нещо.
— Добре. Само внимавай кои старейшини използваш за свръзка.
— Изследовател Клнн-даван-а? — разнесе се глас.
Трр-гилаг се обърна и видя пилота на совалката, застанал на горния край на рампата.
— Да? — отговори Клнн-даван-а.
— Имате повикване. Пряка лазерна връзка от орбита.
Като се мръщеше, Трр-гилаг я последва нагоре по рампата.
— Давам ви я — каза пилотът, натисна едно копче на малкия комуникационен пулт непосредствено до входа и го посочи. — Заповядайте, изследовател.
— Изследовател Клнн-даван-а — каза тя. Пилотът отстъпи няколко разкрача навътре.
— Изследовател, тук е трети командир на „Постоянство“ — разнесе се нечий глас. — Получихме приоритетно съобщение от Съвета на лидерите на Дхаа’рр. В него се казва, че трябва незабавно да бъдете прехвърлена на Дхаранв.
Клнн-даван-а хвърли разтревожен поглед към Трр-гилаг.
— Каква е причината?
— Не се казва. Разполагате с един тентарк да се приготвите. Совалката ще ви изведе в космоса. Напускаме веднага щом се качите на борда.
— Разбрано. Ще бъда готова.
— Добре. Край на връзката.
Чу се прещракване и комуникационният пулт замлъкна.
— Идвам с теб — прошепна й Трр-гилаг.
— Надали ще те приемат с радост на борда — прошепна му в отговор Клнн-даван-а.
— Не ме интересува как ще ме приемат — решително каза Трр-гилаг. — Или отиваме заедно, или изобщо не отиваме. Ако някой се разсмърди, ще вдигна шум чак до Върховния вожд.
— Добре — стисна ръката му тя. — И без това не исках да отивам сама.
Пилотът се приближи до тях.
— Имам заповед да ви изведа в орбита, изследовател. Ако желаете, мога веднага да ви откарам в лагера, вместо да чакаме останалите да приключат. Така ще имате малко повече време да се приготвите.
— Благодаря ви. Ще се намери място и за Трр-гилаг, нали?
Пилотът погледна Трр-гилаг. В очите му се четеше неувереност. Той беше Дхаа’рр, получил заповед отгоре. От леката фамилиарност, с която се бе отнесъл към него и му беше предложил да промени графика си, за да може да вземе Трр-гилаг обратно със себе си, не бе останало нищо.
Но колебанието продължи само за миг.
— Разбира се, няма проблем — увери ги той. — Качвайте се и затегнете коланите. Само ще се обадя на Прр-еддси и тръгваме.
„Страхотно“ — помисли си Трр-гилаг, докато двамата с Клнн-даван-а си проправяха път към кабината. Беше се запътил право в ръцете на лидерите и старейшините на клана Дхаа’рр, всички до един жадни да открият подходящ повод да анулират предбрачното им споразумение с Клнн-даван-а. Подобно на група подивели малки на чиг, изчакващи жертвата им да направи фаталната стъпка.
Сепна се. Малки. Опасни в група, но почти безобидни, когато са сами.
Също като хората?
— Какво има? — попита Клнн-даван-а.
— Не зная — бавно започна той. — Може би нищо. А може би току-що открих ключ към разбирането на човешкото поведение.
— Така ли? И какъв е той?
Трр-гилаг отрицателно махна с език.
— Нека да помисля още малко. Можеш ли да направиш копия на записките си?
— Вече съм направила. В лагера са.
— Вземи ги. По-специално всичко, свързано с биохимическите дразнители, определящи поведението на малките.
Но това нямаше да е достатъчно, сигурен беше. Бележките биха могли да подскажат идея в каква посока да търсят, но нямаше да докажат нищо. Единственото доказателство бе да се намерят подобни дразнители в биохимията на хората. Ако успееше да ги открие.
А за това им трябваше човек.
— Не ми харесва този поглед — долетяха през мислите му думите на Клнн-даван-а. — Тревожи ме.