Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Не съм това, с което си свикнал - каза тихо. - Не съм... красива. - Той смръщи вежди, а тя поклати глава. - Повярвай ми.
Рейдж се придвижи към нея тихо и гъвкаво като хищник, раменете му се движеха с лъвска грация.
- Нека ти покажа колко си красива. Внимателно. Бавно. Не грубо. Ще бъда съвършеният джентълмен, обещавам.
Устните му се отвориха леко и тя зърна връхчетата на кучешките му зъби. После устата му отново завладя нейната и, Господи, беше фантастично. Беше напълно замаяна от усещането за устните и езика му. Нададе стон, обгърна врага му с ръце и заби нокти в кожата му.
Той я положи на пода, а тя се стегна, за да понесе тежестта на тялото му. Но той се изпъна до нея и приглади косата й назад.
- Бавно - прошепна. - Нежно.
Целуна я отново и мина известно време, преди дългите му пръсти да хванат ръба на тениската й. Повдигна я нагоре, а тя се опита да се концентрира върху усещането за устните му върху нейните, за да не мисли за онова, което се разкрива за погледа му. Но когато гърдите й се оголиха, усети нежната ласка на студения въздух. Вдигна ръце да ги покрие и затвори очи с мълчаливата молба мракът да е достатъчен, за да я прикрие.
Един пръст погали белега в основата на шията й, причинен от трахеотомията. После се спря на набръчканата кожа на гърдите й там, където бяха оставили следи катетрите. Смъкна надолу пижамата й и разкри всички дупчици по корема й, останали след изтеглянето на хранителните тръби. След това намери и мястото на хълбока й, през което бяха направили трансплантацията на костен мозък.
Не можеше да понесе нищо повече. Седна и грабна тениската си за да се покрие.
- О, не, Мери! Не прекъсвай ласките ми. - Хвана ръцете й и я целуна. След това дръпна тениската. - Няма ли да ми позволиш да те погледам?
Тя извърна глава, когато възможността да се скрие й беше отнета. Голите й гърди се повдигнаха и спуснаха под погледа му.
След това Рейдж целуна всяка една от тях и всичките й белези.
Тя трепереше, независимо колко упорито се опитваше да остане спокойна. Бяха напълнили тялото й с отрови. По него бяха ... останали дупки, белези и грубо зараснала кожа. То не можеше да даде живот, беше безплодно. А ето че този привлекателен мъж го боготвореше - като че ли всичко, което беше понесла, бе достойно за уважение.
Той вдигна поглед и й се усмихна, а тя избухна в сълзи. Хлипанията й бяха силни и мъчителни, раздираха гърдите и гърлото и, смазваха ребрата й. Покри лицето си с ръце. Много й се искаше да събере смелост да отиде в другата стая.
Рейдж я притисна към гърдите си и я държа така, докато се изплаче. Прегръщаше я, люлееше я напред - назад, сякаш бе малко дете. Мери нямаше представа колко време е минало, когато риданията й заглъхнаха, но накрая през мъглата на нещастието си го чу да й говори. Сричките и ритъмът на словата му й бяха напълно непознати, думите - неразгадаеми. Но интонацията... Беше прекрасна.
А нежността му беше изкушение, от което тя се сви, отдръпна се.
Не можеше да разчита на него за утеха - дори в този момент. Животът й зависеше от способността й да остане спокойна и концентрирана в настоящето, да не се поддава на страха. Не можеше да си позволи да се подхлъзне по опасния наклон на самосъжалението. Ако започнеше да лее сълзи сега, нямаше да спре дни и месеци наред. Волята и непоколебимата решителност й бяха помогнали да премине през изпитанията последния път, когато беше болна. Ако изгубеше решителността си, нямаше да има сили да победи и този път.
Изтри сълзите си.
Не отново, помисли си. Нямаше повторно да изгуби самоконтрол пред него.
Прочисти гърлото си и се опита да се усмихне.
- И така. Успях ли да съсипя момента? Той каза нещо на непознатия език, после поклати глава и премина на английски.
- Можеш да си поплачеш, колкото искаш.
- Не искам да плача. - Погледът й се спря на голите му гърли В момента желаеше да прави секс с него. След като сълзите преминаха, тялото й отново се отвори за неговото. Сега, когато беше видял белезите й и не се беше отвратил, тя се чувстваше по-свободно.
- Все още ли искаш да ме целунеш? - попита тя.
- Да.
Без да си позволи да помисли, Мери го хвана за раменете и го придърпа към устните си. Той остана неподвижен за миг, може би изненадан от силата й, но после я дари с дълбока и дълга целувка. Само след секунди тя беше напълно гола, пижамата, чорапите и бикините й бяха захвърлени на пода.
Той я галеше от главата до бедрата, а тялото й следваше дланите му, повдигаше се, извиваше се, наслаждаваше се на усещането за голотата му до гърдите и корема й, на ласката на деликатната материя на скъпите му панталони по чувствителната кожа на краката й. Изпитваше неутолим копнеж, чувстваше се замаяна, докато той обсипваше шията й с целувки и се спускаше надолу към гърдите й. Повдигна глава и загледа как описва с език кръгове около зърното й, преди да го поеме в устата си. Докато го смучеше, ръката му я галеше от вътрешната страна на бедрата.