Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Мелничарят поклати глава.
— Много контрабандисти ли има наоколо? — попита кралският пратеник.
По лицето на мелничаря се прокрадна усмивка.
— Сър Хю, не би трябвало да ти казвам, но тук контрабандата е най-процъфтяващата търговия. Всички се занимават с контрабанда, но залавянето им и доказването на вината им е съвсем друга работа!
Глава десета
Корбет остави Кълпепър и се върна при общината, където, седнал на стълбите, го чакаше Ранулф.
— Извади ли някакъв късмет? — попита кралският пратеник.
— Не кой знае какъв, господарю. Последният Холкъм е починал преди около четирийсет години. Затова пък открих златаря Едуард Орифаб. Градският съветник, който ни помогна и преди, ми каза, че магазинът му се намирал само на няколко пресечки оттук. Аз обаче вече умирам от глад!
Двамата се отправиха към близката кръчма, където се разположиха на една дълга маса, простираща се от едната стена до редицата винени бъчви в дъното. След като видя котката, която се въртеше около касапския тезгях, и мазните петна отгоре му, кралският пратеник реши да си поръча само хляб и ейл. Ранулф обаче имаше здрав стомах и с удоволствие си хапна месна гозба.
Щом приключиха с яденето, помощникът на Корбет го заведе до един грамаден златарски магазин на Кондит Стрийт, чиито стени бяха прясно боядисани в розово, а гредите по фасадата — в черно. Продавачът и двамата чираци, които стояха зад широката сергия отпред, осведомиха кралския пратеник, че господарят им го няма. Въпреки това Корбет и Ранулф се запътиха към магазина и без да обръщат внимание на виковете на слугите на златаря, влязоха вътре. Едуард Орифаб — мрачен мъж с кисела физиономия — седеше зад писалището си, заобиколен от множество сандъци и ковчежета. „Типичен скъперник!“ — помисли си Корбет, едва ли не очаквайки отнякъде да се появи дяволът и да повлече златаря към Ада. Щом чу, че някой влиза, мастър Орифаб се уви по-плътно в обточената си с кожа мантия и подсмръкна. После хвърли един поглед към натрапниците, но почти веднага извърна очи, сякаш беше решил, че не заслужават повече внимание.
— Какво искате? — попита той.
— Като за начало — малко по-радушен прием — отвърна закачливо Ранулф. — Майка ти не ти ли е казвала, че обноските правят човека?
— Зает съм — сопна се златарят и премести една купчина монети.
В следващия момент Ранулф хвана масата и я разтърси, при което монетите се разпиляха. Орифаб мигом скочи на крака и се озъби.
— Мастър Орифаб — намеси се Корбет, — казвам се сър Хю Корбет и съм пратеник на краля. Трябва да ти задам няколко въпроса.
Щом чу това, златарят отстъпи назад и то толкова рязко, че събори стола си. После се усмихна, протягайки врат като някое умилкващо се кутре.
— Не знаех — промълви той.
— Е, сега вече знаеш! — рече Ранулф, който обичаше да тормози надутите богаташи в присъствието на своя господар, Киселата физиономия.
— Какво желаете? Как мога да ви помогна? — заекна Орифаб.
Златарят седна и посочи на посетителите си една пейка пред масата.
Корбет обаче остана прав.
— Познаваш ли съдебния пристав Робърт от Хънстън?
Орифаб стисна устни и поклати глава.
— Преди няколко седмици е идвал тук, за да си прибере някакво наследство — продължи Корбет тихо.
Златарят примигна и сведе поглед към монетите си.
— А, да, сега се сетих.
— Кой му остави наследството?
Орифаб нервно сплете пръсти и с копнеж се взря през прозореца.
— Не мога да ти кажа, сър Хю — смотолеви той. — Тайна е.
— Добре — отвърна Корбет и тръгна да си върви.
В следващия момент Ранулф завря лицето си в това на златаря, почти допирайки се до бледата му буза.
— Мастър Орифаб — изсъска той, — до месец ще получиш призовка да се явиш в Уестминстър. След като го сториш, кралските съдии ще поискат да им отговориш на същия въпрос. Искрено се надявам да им дадеш по-добър отговор от този, който даде на сър Хю!
— Почакай! — златарят скочи на крака, ужасен от мисълта за онова, което би го очаквало в Лондон, и махна на Корбет.
— Ще ти покажа за какво става дума, сър Хю — прошепна той.
— Но не бива да казваш на никого, особено на жена ми.
Корбет се обърна към Ранулф и направи гримаса. В това време Орифаб се измъкна бързо навън, за да нареди на продавача да се грижи за магазина. После поведе посетителите си по Тауър Стрийт, покрай Грейфрайърс и накрая спря пред една голяма къща, издигната в частен имот. Златарят бутна портата към градината, огледа се плахо наоколо и почука по вратата. Не след дълго на прага се появи хубава млада слугиня, която незабавно ги покани вътре. Щом вратата се затвори зад тях, Ранулф зърна някакво полуголо момиче да притичва по горния етаж и се изкиска. След това тримата бяха въведени в едно малко преддверие и той сграбчи ръката на Корбет.