Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Освен това ще имам нужда от Кечпоул — обърна се той към Гърни — и от всеки друг страж, когото можеш да ми предоставиш. Искам тези мъже да се въоръжат, да яхнат коне и да придружат Ранулф до Убежището. Той знае какво да прави там. Поръчал съм му незабавно да ми доведе тук мастър Джоузеф и Филип Нетлър.
— Но защо е необходимо всичко това? — настоя да узнае сър Саймън. — Това са мои земи, Хю.
— Да, но волята на краля важи и в тях. Тези двама мъже веднага трябва да се явят в Мортлейк. Едва тогава ще узнаеш защо.
Гърни неохотно се съгласи и преди да е изтекъл и час, Кечпоул и Ранулф, придружавани от дузина въоръжени мъже, препуснаха към Убежището. Междувременно Малтоут се зае да разопакова багажа. Корбет пък посети Рохезия, след което слезе в залата и зачака. Гърни, който вече не можеше да понася мълчанието му, го остави сам и излезе в двора, където се заразхожда нервно напред-назад.
Ранулф се върна точно преди да се мръкне, сред викове и тропот на конски копита. Корбет, който беше застанал с гръб към огъня, се стегна в очакване на предстоящия сблъсък. Гърни се присъедини към него. После Ранулф и Кечпоул въведоха водачите на Пастирите вътре. Ръцете и на двамата мъже бяха вързани и Нетлър изглеждаше доста блед и уплашен. Колкото до мастър Джоузеф — ако не беше Ранулф, той вероятно щеше да се нахвърли върху Корбет. Лицето на водача на Пастирите беше поаленяло от гняв, очите му се бяха разширили, а в ъгълчетата на устата му беше избила пяна.
— Ще си платиш за това, Корбет! Ти, жалко лайно такова! Как смееш да караш слугата си да нахлува в личните ни покои?
Кралският пратеник не му обърна внимание. Вместо това се взря в Ранулф, който му кимна и едва доловимо му кимна.
— Сър Саймън! — обърна се мастър Джоузеф към Гърни, когато последният влезе в залата. — Това задържане е против закона и против Светата църква! Поставяме се под твоя закрила!
— Млъкни! — изрева Корбет.
Мастър Джоузеф беше толкова бесен, че сякаш всеки момент щеше да получи удар.
— Точно така, мастър Джоузеф — млъквай! В противен случай ще се възползвам от властта, дадена ми от краля, и ще те обеся тук, на таванските греди! Сър Саймън, ще ти бъда благодарен, ако освободиш Гилбърт и наредиш да го доведат тук. Нека дойде и моята мистериозна гостенка от Бишопс Лин.
При тези думи мастър Джоузеф притихна и отпусна рамене, след което присви очи и нервно облиза устни.
— За какво е всичко това? — промърмори той.
— Какво имаш предвид, Хюбърт? — попита Корбет.
Водачът на Пастирите ахна и пребледня.
— О, да, знам, че името ти не е Джоузеф — продължи кралският пратеник. — Казваш се Хюбърт Мъгуел и си осъден като престъпник преди десет години. Затова ще мълчиш и ще ме слушаш! Сър Саймън, ще ти бъда благодарен, ако хората ти хванат тези двама мъже, понеже съм сигурен, че след малко ще започнат да буйстват.
Корбет се приближи до масата, давайки си сметка, че всички са вперили очи в него. Той си наля вино, а после приседна в края на масата, внимателно отпивайки от чашата си. В следващия момент в залата въведоха Гилбърт. Младежът не се беше бръснал от дни, но изглеждаше добре и глуповато се усмихваше. Кралският пратеник му нареди да остане при вратата.
— Скоро отново ще бъдеш свободен човек, Гилбърт. Не бой се.
После влезе Рохезия, все още в грамадния плащ с качулка, и Корбет й направи знак да се приближи към него. Когато тя го стори, той остави чашата си на масата, хвана я за ръката и се взря в бледото й, уплашено лице, което едва се виждаше под качулката.
— Не бой се — побърза да успокои и нея кралският пратеник, а после я поведе през стаята.
Мастър Джоузеф напрегнато следеше развоя на събитията, а когато младата жена отметна качулката си назад, ахна от изненада. Филип Нетлър пък така се ужаси, че падна на колене и започна да скимти като бито псе.
— Бог да ни е на помощ! — извика Гърни. — Това е Бланш! Дъщерята на съдебния пристав! Колко си хубава, Бланш…
— Е, Бланш — започна Корбет, — познаваш ли този човек, който се нарича мастър Джоузеф и се е провъзгласил за водач на Пастирите?
В този момент момичето извади ръка изпод плаща си и замахна към гърдите на „мастър Джоузеф“ с някаква кама. Корбет веднага се хвърли към тях и успя да избие оръжието от ръката на Бланш, но не беше достатъчно бърз, та да й попречи да удари водача на Пастирите през лицето.