Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Какво ми каза?
— Казах ти, че твоите момчета в Афганистан пропуснаха две поредни радиовръзки, а той не си мръдна пръста.
— Аз също се замислих по въпроса. Според мен това е доказателство, че този човек е в играта. Не си е мръднал пръста, защото е знаел, че няма какво да се направи. Знаел е, че са мъртви и няма смисъл да се организира търсене.
— Може ли да вляза? — попита Ричър. — Тук е доста студено.
Мълчание.
— Ако искаш, можем да отидем в моята стая — добави той.
— Не, не, влез — каза тя, отмести се встрани и затвори след него.
Стаята й беше абсолютно същата като неговата. Ризата й беше преметната върху облегалката на един стол, ботушите й бяха под него, старателно подравнени.
— Мисля, че вече мога да си позволя чифт обувки, нали? — каза тя.
— И всичко друго, за което се сетиш — кимна той.
— Съгласен ли си с това, което казах? Че Морган е в играта?
— Би могло да се окаже, че е само мързелив и некомпетентен.
— Никой командир не може да е толкова тъп!
— Откога служиш в армията?
Търнър се усмихна леко.
— Добре де, много командири са тъпи колкото него.
— Според мен бездействието му не е най-важното.
Тя седна на леглото, оставяйки го прав до прозореца. Панталонът й беше широк, а тениската — тясна. Под нея нямаше нищо. Той съвсем ясно виждаше очертаващите се ребра и нежните извивки. По време на телефонните разговори от Южна Дакота си я беше представял руса и синеока, вероятно някъде от Северна Калифорния. Оказа се, че греши. Тя беше чернокоса, с тъмни очи, родена в Монтана. Но за останалото беше прав. _Според мен си висока някъде около един и шейсет и пет, слаба_. В отговор тя се засмя, а той уточни: _Максимум номер 34А_. На което тя отвърна: _По дяволите_.
Но реалността се оказа по-добра от предположенията по телефона. На живо тя беше съвсем друга.
И при всички положения си струваше.
— А кое е важното в думите на Морган? — прекъсна разсъжденията му Търнър.
— Двете пропуснати радиовръзки.
— Защото?
— Твоите хора са се обадили в деня, в който си била арестувана. Но мълчат на следващия и по-следващия.
— Аз също мълчах, защото бях в ареста. Много добре знаеш, че става въпрос за добре синхронизиран план. Те едновременно прекъсват връзката и от двете страни — както от там, така и от тук.
— Работата е там, че не е било едновременно — поклати глава Ричър. — Афганистан е девет часа напред от Рок Крийк. През зимата това си е цял светъл ден. А никой не тръгва да катери Хиндукуш след мръкване. По куп причини това би било лоша идея. Една от тях е опасността от падане и счупване на крак. От това следва, че твоите момчета са били застреляни през светлата част на денонощието. Няма как да е иначе. Но там светлата част на денонощието свършва в шест местно време.
— Разбирам.
— Шест вечерта в Афганистан означава девет сутринта тук.
— Разбирам.
— Но моята адвокатка твърди, че в десет ти вече си открила банковата си сметка на Кайманите. Парите постъпват в единайсет, а теб те арестуват в дванайсет.
— Последното го помня много добре.
— Всичко това означава, че твоите момчета са били убити поне един час преди да започне твоята одисея. Вероятно са повече. Минимум един, максимум осем-девет.
— Добре, не е било едновременно. Значи нещата се случват едно след друго. Какво значение има това?
— Според мен има, при това голямо — отвърна Ричър. — Първо трябва да се върнем един ден назад. Ти изпращаш Уикс и Едмъндс в пущинаците, а реакцията е незабавна. По обед на другия ден всичко вече е приключило. Как са успели да реагират толкова бързо?
— Късмет?
— По-скоро е нещо друго.
— Подозираш, че са имали къртица при нас?
— Съмнявам се. Не и сред нашите хора. По мое време това беше напълно изключено, а по твое нещата са се развивали още по-добре.
— Тогава как?
— Мисля, че са манипулирали средствата за комуникация.
— Подслушвали са телефоните в Рок Крийк? Това е абсурд! Разполагаме с всички необходими системи за предотвратяване на подобни действия.
— Нямам предвид Рок Крийк — каза Ричър. — Било е безсмислено да се прикачват към местната мрежа, която е твърда сложна и твърде голяма. Затова са се концентрирали в центъра на паяжината — там, където живее паякът. Според мен са имали достъп до всичко, което е влизало и излизало от Баграм. Офицери с високи правомощия, които имат достъп до цялата информация. А в онзи момент това е било решаващо. Преглеждат приказките и клюките и стигат до първоначалния слух. За начина, по който твоите хора реагират на заповедите ти, и обратно.
— Възможно е — каза замислено Търнър.
— Това е важно.
— Но само като фонов детайл.