Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Бас държа, че те ще оставят клана да прави каквото си пожелае. Сигурно половината от тях принадлежат към него. Но при всички случаи нещата ще приключат бързо, далече от погледа им. Обикновено става така.
— Ще дойда с теб.
— Вършила ли си и друг път такива неща?
— Да — отвърна тя. — Но не много.
— Няма как всички да се бият едновременно, най-малкото защото ще си пречат. А ние ще им охладим ентусиазма, като тръшнем първите няколко, ама наистина яко. Номерът е да не губим много време с никого от тях. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Което ще рече с един удар, за да преминем на следващия. Лактите вършат по-добра работа от юмруците, а ритниците са по-добри и от двете.
— Ясно.
— Но първо ще поговоря с тях. Несъмнено и те си имат слаби места.
Отвориха вратата и излязоха на ярката слънчева светлина. Четирите пикапа се бяха скупчили пред бетонните стълби с муцуните напред точно според очакванията на Ричър. Осемте мъже се бяха облегнали на страничните врати, калниците или каросериите. Чакаха търпеливо, сякаш разполагаха с всичкото време на света, а и защото знаеха, че тези стълби са единственият изход от стаите на горния етаж. Ричър разпозна тримата, които срещнаха на планинския път. Дребният, средният и големият. Последните двама не бяха променени за разлика от дребния, който изглеждаше почти напълно възстановен от това, което го беше довело до катастрофата. Останалите петима бяха същата стока — груби небръснати типове, най-дребният от които беше жилав и слаб като клечка, а най-едрият — издут като буре от бира и хамбургери. Никой не носеше оръжие. Ричър успя да види всичките шестнайсет ръце, които не държаха нищо. Нито пистолети, нито ножове, нито гаечни ключове, нито вериги.
Аматьори.
Ричър хвана с две ръце железния парапет и спокойно огледа сцената. Имаше вид на диктатор от старите филми, който се готви да произнесе реч пред тълпата.
— Момчета, трябва да намерим начин да се приберете у дома, преди да сте пострадали — каза той. — Искате ли да работим заедно по това?
Веднъж случайно чу тази фраза, която някакъв костюмар използва, говорейки по джиесема си. _Искате ли да работим заедно по това?_ Вероятно беше специална техника, преподавана по време на скъпи семинари в позападналите бални зали на стари хотели. Вероятно защото естествено извикваше положителен отговор. Цивилизованите хора се чувстваха длъжни _да работят_ един с друг, особено когато им се предложеше. Никой не казваше _не, не искам_.
Но собственикът на пикапа с двойната кабина го каза.
— Не сме дошли да работим с тебе, момче. Ние сме тука, за да ти сритаме задника, а след това да си приберем колата и парите.
— Добре — отвърна Ричър. — Можем да поемем и по този път, след като искате. Но не виждам защо всички трябва да влезете в болница. Чували ли сте за „Галъп“?
— Кой?
— Това е институт за изследване на общественото мнение. Особено преди избори. Те казват „тоя кандидат ще получи петдесет и един процента, а другият — четирийсет и девет“.
— Чувал съм за тях.
— А знаеш ли как го правят? Не се обаждат на всички американски граждани, защото това би отнело много време. Вместо това звънят на малка група хора, която се нарича представителна извадка, и после обобщават резултата.
— Е, и?
— Това ще направим и ние. Ще действаме с представителна извадка. Един представител от нас срещу един представител от вас. А резултатът ще отговаря на това, което би се случило, ако участваме всички. Така го прави „Галъп“.
Тишина.
— Ако спечели вашият представител, ще получите корвета срещу най-скапания ви пикап плюс половината пари на Били Боб.
Тишина. Никакъв отговор.
— Но ако спечели нашият отбор, ще ви дадем корвета срещу най-хубавия пикап и ще задържим всички пари.
Мълчание.
— Това е най-доброто, което мога да ви предложа, момчета — разпери ръце Ричър. — Все пак живеем в Америка. На всички ни трябват колела и пари. Сигурен съм, че ме разбирате какво ви казвам.
Никакъв отговор.
— Моята приятелка тук също е готова да участва. Имате право на избор. С жена ли предпочитате да се биете?
— Това са глупости — изръмжа собственикът на пикапа с двойната кабина.
— В такъв случай оставам аз — сви рамене Ричър. — Ето ви и по-изгодни условия: увеличете си своя дял. Двама от вас срещу мен. Какво ще кажете?
Мълчание.
— Добре, в такъв случай предлагам да се бия с ръце на гърба.
— Какво?!
— Чу ме.
— С ръце на гърба?
— Точно така. Предлагам ви страхотни условия, момчета. И в двата случая си получавате корвета. Това е справедливо, нали?