Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
Джакомо наблюдаваше работата на жените, на които беше платил, за да подготвят Корадино за последния му път. Те избърсаха лицето му, сресаха косата му, а накрая завързаха краката и челюстта му. Под светлината на множество свещи те поставиха мъртвеца върху платно от зебло и започнаха да го шият. Джакомо с болка в сърцето проследи как лицето на любимия му син изчезва последно под шевовете на смъртния покров. Последното, което си помисли, докато го наблюдаваше, бе колко красиво изглежда лицето на сина му, как къдриците му светят под светлината на свещите, как бузите му леко руменеят и как миглите, които бяха положени върху тях, бяха все още лъскави. Сякаш беше просто заспал. Джакомо се укори за тези помисли и като последен жест за сбогом постави внимателно върху всяко затворено око по един златен дукат. Даде едногодишната си заплата, без да се замисли. Бе дал на това момче всичко — дома си, уменията си за работа със стъклото и цялата любов на старото си сърце. Корадино бе негов наследник във всяко отношение, но тъй като вече не можеше да му остави наследство, Джакомо плати таксата за последното пътуване на сина си. После се обърна с разтуптяно сърце.
Накрая се появиха двамата полицаи, за да отнесат тялото на лодката, която щеше да го закара на Санто Ариано — гробищния остров. Джакомо искаше да го изпрати до гроба, но го спряха.
— Господине — изрече по-високият полицай и очите иззад маската проблеснаха съчувствено, — имаме и два случая на чума с нас. Не можем да гарантираме безопасността ви!
И така, Корадино замина, а с него и полицаите. Заминаха също и жените, доволно хапещи монетите, които Джакомо им беше дал за труда им.
И той още веднъж остана сам, така, както беше и предишната вечер, преди тази огромна трагедия. Вече можеше да си поплаче на воля за приятеля, за сина, който си беше отишъл. Ала сълзите му бяха пресъхнали и той не усещаше нищо, освен неописуема болка от загубата. И отново се присегна към виолата си — точно както бе сторил и снощи, преди светът му да се преобърне. Но тук приликите с предишната вечер свършиха. Защото този път под струните на виолата беше пъхнато парче велен. Велен, който Джакомо би познал навсякъде — беше финият флорентински велен от тетрадката на Корадино. И с разтуптяно сърце Джакомо си спомни как снощи бе придърпал приятеля си да седне точно до виолата. С треперещи ръце старецът измъкна парчето велен изпод струните. Корадино не беше много по писането, тъй като беше откъснат преждевременно от възможността да се усъвършенства, но това негово послание бе достатъчно ясно. В самия център на страницата, с внимателно изписани букви, се четеше латинска фраза:
Non omnis moriar
Корадино не го биваше много и в четенето — всъщност единствената книга, която притежаваше, бе Дантиевата „Божествена комедия“, която бе наследил от баща си. Ала Джакомо бе учен човек и не изпитваше нужда да претърсва томовете в библиотеката си, за да разбере значението на тази фраза. Да, всичко пасваше — руменината по бузите на Корадино, блясъкът на косата му, любящото сбогуване снощи…
Non omnis moriar
Не съм съвсем мъртъв
Джакомо притисна листа до сърцето си, а после много внимателно го постави между страниците на своя том на Данте. И докато затваряше книгата, той за първи път през този ден се усмихна.
Корадино бе все още жив!
Деветнайсета глава
Четвъртата власт
— Чети!
Аделино тресна вестника на бюрото пред Леонора. Беше толкова близо, че тя усети острия мирис на прясно печатарско мастило. Старецът й обърна гръб и се насочи към прозореца, борейки се с някакво чувство, което тя все още не разбираше. Възможно ли е да е гняв? Тя допусна, че от печатницата са развалили рекламите или са допуснали някоя правописна грешка. Предупредителните камбанки звъннаха в главата й едва когато зърна името на Витория Миното и снимката близо до сгъвката.
Моето интервю? Не, още по-лошо!
„Злочестият стъклар Аделино дела Виня очевидно е заложил на погрешния кон в тази безумно разточителна рекламна кампания. В стремежа си да увеличи продажбите на своята едва кретаща фабрика на Мурано наскоро той пусна в продажба линията «Манин» — ексклузивна серия от антично и модерно стъкло. Линията трябваше да бъде продавана на гърба на прочутия маестро Корадо Манин, познат повече като Корадино, и неговата декоративна наследница Леонора Манин, която наскоро стана първата маестра на този остров. Читателите ни вероятно си спомнят появилите се преди броени дни лъскави реклами в това и други издания на двамата Манин, които продължиха да ни атакуват и от плакатите по стените на нашия прекрасен град. Ала тогава никой от нас не е подозирал онова, което нашият вестник наскоро разкри — с помощта на един от майсторите стъклари от фабриката, Роберто дел Пиеро.“