Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
Леонора се вцепени.
Роберто!
С треперещи ръце и потни пръсти, които размазваха буквите във вестника, тя продължи да чете.
„Всичко е едно огромно недоразумение — твърди господин Дел Пиеро. — Корадо Манин действително е бил майстор стъклар, но освен това е бил и предател на Републиката и на своя занаят! Бил е привлечен от френски шпиони и е заминал за Париж, за да продаде нашите тайни на французите, които по онова време са били най-големите ни конкурентни в областта на търговията. Корадино собственоръчно е сложил точка на монопола на венецианското стъкло. Всичко би било просто една шега от днешна гледна точка, ако не беше връзката на тази афера със собственото ми семейство — моят предшественик Джакомо дел Пиеро е бил дългогодишен приятел и учител на Корадино, но въпреки това Корадино го е предал и е причинил смъртта му. Корадино е убиец, а не майстор!“
Тази фраза очевидно бе привлякла жадното за сензации внимание на главния редактор, тъй като думите „Убиец, а не майстор“ бяха изведени като подзаглавие на абзаца. Леонора преглътна и продължи да чете.
„Причините за недоволството на господин Дел Пиеро са не само древни, но и съвременни. «Обадих се на рекламните агенти, за да им предложа собствената си история. Все пак Джакомо е бил учител на Корадино, предал му е всичко, което е знаел. И което е още по-същественото, още от негово време, та до наши дни стъкларската фабрика никога не е оставала без членове на фамилията Дел Пиеро! Та аз им предложих възможността да рекламират линия стъкларски изделия с моето име, а те ми се изсмяха в лицето! Очевидно предпочетоха онази фръцла, която живее във Венеция само от няколко месеца.» Господин Дел Пиеро не е особено възторжен от талантите на госпожица Манин. «Да, може да духа стъкло, но всъщност е една проста англичанка без никакви дарби, само с метър руса коса.» Той е особено силно засегнат от факта, че след стотици години служба в стъкларската индустрия с него фамилната професия приключва. «Опитах се да накарам Аделино да види истината, а в отговор той ме уволни. Предпочита да си държи безценната фръцла, защото му трябва за рекламната му кампания.»
Тук е мястото да подчертаем, че този вестник няма навика да публикува злобните нападки на отхвърлените от работа. Но разполагаме с документални доказателства за предателството на Корадо Манин от така наречения от историците «първоизточник».
Тези разкрития безсъмнено ще сложат прът в колелата на рекламната кампания на синьор Дела Виня, който се опитва да съживи бизнеса си с фрази от рода на «Стъклото, което създаде Републиката». Вероятно именно тази и други подобни фрази звънят тази сутрин в главата му, защото до този момент той отказва всякакъв коментар. Може би трябва да очакваме оттегляне на кампанията.“
— Вярно ли е? Оттегляш ли кампанията?
Когато Аделино се обърна, лицето му беше пепеляво.
— И какво друго мога да сторя? — извика и отвори изцяло вестника.
И пред очите на Леонора блесна цялото грозно заглавие, с големи букви:
А точно до тези букви бяха лепнали портрета на нещастния, десетгодишен Корадино и на нея самата, по дънки и потниче, край пещта.
И после, изневиделица, от бушуващия океан на мислите й изскочи само една и изпълни съзнанието й:
Господи, ще повърна!
Втурна се навън, премина като хала през работилницата и се озова на брега на канала, където безпомощно започна да повръща. Откъде би могла да знае, че четири века по-рано, в нощта, преди да се превърне в предател, Корадино бе сторил същото?!
Двайсета глава
Очите на старостта
Леонора стоеше пред университета „Ка’Фоскари“ в квартал „Дорсодуро“. Беше дошла да се срещне с професор Падовани — единствената връзка със семейството й и с миналото й в този град.