Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Руди се поколеба, после посочи:
— Капитан Дюбоа, французин, капитаните Тайрър, Блок и Форсайт, англичани.
— Няма американци?
Стомахът на Руди отново се преобърна. Джон Тайрър беше американец и имаше фалшива лична карта. После ушите му доловиха звука на приближаващ се хеликоптер, разпозна шума от 206 и автоматично огледа небето. Всички останали също вдигнаха глави. После един от Зелените ленти извика и посочи нагоре, другите се втурнаха към отбранителните си позиции, всички се разпръснаха, с изключение на чужденците. Те бяха разпознали маркировките.
— Всички в хангарите — заповяда Затаки. Хеликоптерът се приближи до летището на триста метра височина и започна да кръжи. — От вашите ли е?
— Да. Но не от тази база. — Руди присви очи срещу слънцето. Сърцето му подскочи от радост, когато прочете обозначенията. — Това е ЕР-НХТ от Ковис, от нашата база в Ковис.
— Какво иска?
— Очевидно да кацне.
— Разберете кой е на борда. И без номера.
Отидоха заедно до радиостанцията в офиса.
— НХТ, чувате ли ме?
— НХТ, чувам ви силно и ясно. Тук е капитан Старк от Ковис. Пауза. — Капитан Луц?
— Да, тук е капитан Луц, капитан Старк — отвърна Руди, разбирайки по официалния тон на пилота, че на борда има неприятели. Старк също щеше да разбере, че нещо в базата не е наред.
— Моля за разрешение да кацнем. Горивото ни е малко и трябва да заредим. Имам разрешение от радара в Абадан.
Руди погледна Затаки.
— Питайте кой е на борда! — нареди той.
— Кой е на борда?
Последва пауза.
— Четирима пътници. Какъв е проблемът?
Руди чакаше. Затаки не знаеше какво да прави. Някоя от военните бази можеше да подслушва.
— Нека да кацне… близо до хангара.
— Разрешавам кацане, НХТ. Приземете се близо до хангара.
— НХТ, прието.
Затаки се наведе напред и изключи предавателя.
— В бъдеще ще използувате радиото само с разрешение.
— Трябва да се дават редовните доклади на радарите в Абадан и Харг. Моите радиооператори работят…
Кръвта нахлу в лицето на Затаки и той изкрещя.
— До по-нататъшно нареждане вашето радио може да се ползува само в присъствие на някой от нас. А също няма да излитат хеликоптери, нито да кацат без разрешение. Вие отговаряте. — После яростта му се изпари също толкова бързо, както беше избухнала. Той вдигна автомата си. Предпазителят все още беше свален. — Ако не се бяхте спрели, щяхте да ми счупите врата и щях да умра, нали?
След кратка пауза Руди кимна.
— Да.
— Защо спряхте?
— Никога… никога не съм убивал човек. Не искам да започвам.
— Аз съм убил много хора — извършвайки Божието дело. Много хора — благодаря на Бога. Много. И с Божия помощ ще убия още много врагове на исляма. — Затаки щракна предпазителя. — Божията воля спря удара, само тя. Не мога да ви дам този човек. Той е иранец, тук е Иран, той е враг на Иран и исляма.
Наблюдаваха от хангара как се приближаваше 206. На борда имаше четирима пътници, всички цивилни, всички въоръжени с карабини. На предната седалка седеше молла. Затаки се поотпусна, но все още беше ядосан. Щом хеликоптерът докосна земята, неговите революционери се измъкнаха от прикритията си с насочени оръжия и го обкръжиха.
Молла Хусаин слезе от хеликоптера. Видя враждебността на Затаки и лицето му се изопна.
— Мир вам. Аз съм Хусаин Ковиси от комитета в Ковис.
— Добре дошли на моя територия в името на Бога, молла — каза Затаки и се намръщи още повече. — Аз съм полковник Затаки от комитета в Абадан. Ние управляваме тази област и не одобряваме хората, които застават между нас и Бога.
— Сунитите и шиитите са братя, ислямът е ислям — отвърна Хусаин. — Ние благодарим на нашите братя сунити от абаданските петролни полета за тяхната подкрепа. Да вървим и да поговорим, нашата ислямска революция още не е победила.
Затаки кимна нервно, освободи хората си и направи знак на моллата да го последва далеч от чуждите уши.
Руди веднага се лепна за витлата.
— По дяволите, Руди, какво става? — запита Старк от пилотската кабина.
Руди му разказа и на свой ред попита:
— Ами при вас?
Старк също бързо му обясни какво се беше случило през нощта и в офиса на полковник Пешади.