Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ако питаш мен, Руди, трябва да се подготвим за нощен полет — обади се механикът Фоулър Джойнс и решително стисна устни. — Да, да… Щом старият Дюк е нервен, трябва да сме готови да изчезнем всеки миг!
— Не си добре, Фоулър — поклати глава Тайрър. — Досега не сме имали никакви неприятности. Този район е сравнително спокоен, полицията и войската са дисциплинирани и всичко е под контрол. В рамките на трийсет квадратни километра имаме пет бази, дявол да го вземе! Всички са елитни привърженици на шаха! Скоро неминуемо ще се вдигне бунт и лоялистите ще видят сметката на останалата измет!
— Господи, ти бил ли си някога замесен в техните бунтове? Стрелят се като откачени и никой не те пита на чия страна си, военен ли си, цивилен ли си…
— Добре, да приемем, ме помощният персонал се разбеснее. Какво ще направиш в такъв случай?
— Обсъдили сме всички възможни варианти, по земя, въздух и вода. Иракската граница е на някакви си стотина мили, до Кувейт се стига лесно — само трябва да се прекоси Персийският залив.
— Ще разполагаме с навременна информация — успокои ги Руди. — Макайвър няма да ни забрави и ще ни съобщи, ако нещо става.
— Виж какво ще ти кажа, синко! — раздразнено го прекъсна Фоулър. — Имам опит с генерали от всякакъв калибър и им знам номерата! Ако положението стане действително напечено, ние ще бъдем изоставени на произвола на съдбата и толкоз! Затова трябва да сме готови със свой собствен план. Нямам никакво намерение да си залагам главата за шибания им шах, нито пък за дваж по-шибания Хомейни! Трябва да сме готови да изчезваме и това си е. Зарежете шибаните им бунтове, нека си късат главите колкото щат!
— Да те вземат мътните, Фоулър! — не се сдържа един от пилотите англичани. — Нима предлагаш да отвлечем някоя от собствените си машини? Това ще означава никога повече да не видим полет!
— По-добре, отколкото да се изправим пред райските врати!
— Но нали могат да ни свалят, по дяволите! Изобщо няма да можем да се измъкнем, знаещ, че всеки полет се следи с радар. Не можем дори да включим двигателите, без да поискаме разрешение!
Руди ги помоли да дадат своите предложения за спешна евакуация и ги остави да спорят. Цял ден умът му беше зает с мисълта какво трябва да се направи, какво става в Ковис и Техеран. Като командир на ескадрилата той се чувствуваше отговорен за тези хора, а и не само за тях. Под негово подчинение бяха още около десетина ирански работници и радистът Джахан, които вече шеста седмица не бяха получили нито цент. Освен това отговаряше за хеликоптерите и склада с резервни части. „Извадихме дяволски късмет, че се измъкнахме от Харг“ — помисли си той и стомахът му се сви. Отстъплението беше осъществено при пълен ред, излетяха всички машини, бяха натоварени всички най-важни резервни части, в продължение на четири дни транспортните самолети пренасяха дотук оборудването им, без да нарушават графика.
Харг напуснаха лесно, просто защото всички искаха да го напуснат. Дори преди вълненията на този остров се живееше трудно. Само работа и работа, единственото развлечение беше радиовръзката с Техеран или дома. Когато започнаха безредиците, всички бяха убедени, че Харг е главна цел в стратегията на революционерите. Имаше доста стрелба. Все повече хора сложиха на ръкавите си лентите на Народната организация за освобождение на Иран (НООИ) и комендантът на острова се принуди да предупреди, че ще стреля на месо срещу всеки бунтовник. Когато заминаваха, преди около шест седмици, островът беше спокоен, подозрително спокоен.
Призна пред себе си, че тогавашното им оттегляне нямаше нищо общо със спешната евакуация. Но как да действува при такива условия? Миналата седмица отлетя до Ковис за спешно необходими резервни части и тогава попита Старк какво мисли да прави по този въпрос.
— Това, което ще направиш и ти, Руди — отвърна върлинестият тексасец. — Ще се опиташ да действуваш в рамките на правилата, които ще се окажат неприложими. Имаме известно предимство поради факта, че голяма част от хората ни са били на военна служба някъде и някога и все пак знаят какво е дисциплина. Въпреки това можеш да планираш каквото си искаш и пак няма да спиш. Никога няма да си сигурен какво ще стане, когато настъпим котарака по опашката. Някои от момчетата ще се справят, други не, лошото е, че никога не можеш да знаеш кой какво ще направи. Не знаеш как ще реагираш дори ти!
Руди никога не беше вземал участие в истинско сражение, макар че през петдесетте години беше служил на границата с ГДР. В Западна Германия хората винаги имаха предвид неща като Стената, желязната завеса, факта, че оттатък живеят техни братя и сестри… А и друго — стаените в бойна готовност многочислени съветски войски, въоръжени до зъби с хиляди ракети и танкове, там, на няколко крачки… Знаеха, че и от двете страни на границата гъмжи от фанатици, които се прекланят пред своя месия, наречен Ленин, и са готови на всичко. Тъжно.