Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Няма войска? — Гласът на мъжа беше застрашителен.
— Не, никаква. Откакто дойдохме тук преди няколко седмици, от време на време идват патрули. И няма военни самолети. — Руди посочи с пръст към хангара. — Кажете на онези… онези мъже да бъдат внимателни с хеликоптерите ми, животът на много хора зависи от тях, на иранците също, както и нашият.
Непознатият се обърна и видя какво става. Извика още някаква команда, изруга. Мъжете му отговориха нехайно, после все пак слязоха, оставяйки хаос след себе си.
— Моля, извинете ги — каза мъжът. — Аз съм Затаки, председател на комитета в Абадан. С помощта на Бога, сега ние командуваме Бандар-е Делам.
Стомахът на Руди се бунтуваше. Хората от неговия персонал, съставен от чужденци и иранци, стояха замръзнали до ниската сграда на офиса. Пазеха ги с автомати.
— Ние работим за британска компа…
— Да, знаем за „С-Г Хеликоптърс“. — Затаки се обърна и отново извика. Неохотно, някои от хората му тръгнаха към портала и започнаха да заемат отбранителни позиции. Той отново погледна Руди. — Името ви?
— Капитан Луц.
— Няма от какво да се страхувате, капитан Луц, и вие, и хората ви. Имате ли оръжие тук?
— Не, само сигнални пистолети в комплекта на хеликоптерите. За сигнализиране, сигнал за помощ.
— Ще ги предадете. — Затаки се обърна, приближи се до групата от С-Г и започна да изучава лицата им. Руди видя страха у иранците — готвачи, наземен персонал, техници, Джахан и Йемини, мениджърът от „Иран Ойл“.
— Това са все мои хора — обади се той, опитвайки се гласът му да прозвучи твърдо. — Всички са служители на С-Г.
Затаки го погледна, после тръгна към него и Руди трябваше да се стегне, за да не отстъпи.
— Знаете ли какво означава Муджахидин-ал-Халк? Федаин? Туде? — попита Затаки меко. Беше по-едър от Руди и имаше автомат.
— Да.
— Добре. — След кратка пауза Затаки отново заразглежда иранците. Един по един. Тишината ставаше все по-тягостна. Внезапно той посочи с пръст един от техниците. Мъжът приклекна, после хукна обезумял, завика на фарси. Хванаха го лесно и го пребиха до безсъзнание.
— Комитетът ще го съди и ще му даде присъда в името на Бога. — Затаки погледна Руди и сви устни. — Капитане, помолих ви да донесете сигналните пистолети.
— Те са в сейфа, на сигурно място — отвърна Руди също толкова твърдо, но сърцето му се сви. — Можете да ги получите винаги, когато поискате. Вземаме ги в хеликоптерите само по време на акция. Аз… искам да освободите този човек!
Без предупреждение Затаки извъртя автомата си и замахна с приклада към главата на Руди, но той го хвана с едната си ръка, изви го и го изтръгна — рефлексите му бяха идеални и преди автоматът да падне на земята, другата му ръка се насочи към незащитеното гърло на Затаки. Но Руди спря смъртоносния удар на милиметър от него. После отстъпи и застана нащрек. Всички оръжия бяха насочени към него.
Абсолютна тишина. Хората му гледаха ужасени. Затаки се беше втренчил в Руди вбесен. Сенките бяха дълги, ветрецът си играеше с ръкава до тях и той леко шумолеше.
— Вдигни автомата!
В настъпилата още по-голяма тишина Руди усети заплахата и обещанието в думите му и разбра, че животът му и животът на всички виси на косъм.
— Фоулър, вдигни го! — заповяда тон. Молеше се да е направил правилния избор.
Фоулър неохотно излезе напред.
— Слушам, сър!
Мина цяла вечност, докато той прекоси двадесетте метра, но никой не го спря, един от пазачите дори му направи път. Вдигна оръжието, автоматично пусна предпазителя, внимателно го подаде на Затаки с приклада напред.
— Не е изкривен и, ъ-ъ… като нов е, приятел.
Затаки взе оръжието и махна предпазителя. Щракването отекна като изстрел.
— Познаваш автоматите?
— Да… о, да. Ние… всички механици… всички трябваше да минем курсове във Военновъздушните сили — отвърна Фоулър, без да откъсва поглед от очите на мъжа. „Какво, по дяволите, правя тук пред този вонящ кучи син?“ — Свободни ли сме? Ние сме цивилни, приятел, не сме военни, молим за извинение. Неутрални сме.
Затаки махна с пръст към редицата.
— Върни се на мястото си. — После се обърна към Руди: — Къде научихте карате?
— В армията — германската армия.
— А, германец. Вие сте германец? Германците бяха добри към Иран. Не като англичаните или американците. Кои са вашите пилоти, имената и националността им?