Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
– Защо не искаш да мислиш за нея? – пита Томас и аз подскачам.
Сега е седнал до мен и се е навел над подлакътника между седалките. Глупавият шум от влака. Кармел е легнала напреки на седалките, а през една седалка от мен Джестин също е заспала, свита и положила глава върху сака си.
– Тя е причината за всичко това – казва той. – Така че какви са тези чувства за вина сега?
Присвивам очи. Бърка се в главата ми в най-неподходящите моменти.
– Един бъдещ семеен живот с теб би бил много досаден за Кармел.
– Кармел откри начин да ме блокира през повечето време – той свива рамене. – Ти явно не. Та?
– Не знам – въздишам. – Когато си мисля за нея, забравям много неща.
– Като например?
Той знае, че не ми се говори за това. Дори ми е трудно да подредя собствените си мисли.
– Може ли просто да си мисля глупостите, които ми минават през главата, и ти да ме разбереш?
– Само ако искаш да ми потече кръв от носа и никога да не спре – ухилва се той. – Просто… говори.
Сякаш това е най-простото нещо на света. Думите толкова отдавна се надигат в гърлото ми, че ако отворя уста, кой знае колко ще избълвам.
– Добре. Първо, обиамана. Ако съм прав, значи и той е там. И всички помним как ми срита задника последния път. Сега сритва дори нейния. Второ, кой знае в какви макиавелски глупости ще се набутам с ордена? Джестин каза, че ще има цена, и нямам съмнение за това. А го има и този тест, към който се движим с вързани очи.
– Нямаме избор – казва Томас. – Часовникът тиктака. Предпазливостта вече е лукс.
Изсумтявам. Ако предпазливостта е лукс за мен, няма проблем. Знам цената, която съм готов да платя. Томас и Кармел не са част от нея, но може и те да бъдат замесени, без да мога нещо да направя.
– Виж – казва той. – Ситуацията е мрачна. Може би дори непрогледна, ако искаш да сме наистина драматични.
Усмихва се.
– Но недей да се чувстваш виновен, че нямаш търпение пак да я видиш. Аз се вълнувам, че ще я видя пак.
В очите му няма съмнение. Той е напълно уверен, че планът ще ни докара от точка А до точка Б и всичко ще мине по вода, в която се отразява дъга, и по мед и масло на каци. Сякаш тотално е забравил колко много хора бяха убити заради мен миналата есен.
Сменихме влакове в Глазгоу и най-после дебаркирахме на Лох Етив – разточено, протегнало се синьо езеро, което отразява небето с тайнствена неподвижност. Когато го пресичахме с ферибота към северния бряг, не можех да се отърся от мисълта за дълбините под лодката, представата как това отражение на небето и облаците само крие цял свят на тъмнина, на подводни пещери и неща, плуващи из тях. Радвам се, че преминахме отсреща, на твърда земя. Навсякъде има мъх и въздухът е влажен, прочиства дробовете ми. Но дори сега усещам езерото зад рамото си, неподвижно и зловещо като прозяващите се челюсти на капан. Сто пъти предпочитам Горно езеро с всичките му бушуващи вълни. Водата там поне не крие агресията си.
Джестин е извадила телефона си. Периодично проверява за съобщения от Гидиън, но по-скоро не очаква да има.
– Мобилните услуги на север са малко на късмет – каза тя.
Сега прибира телефона и раздвижва врата си, протяга се, след като с часове във влака е спала във формата на Q. Косата ѝ е пусната свободно по раменете. Всички сме облечени с удобни дрехи на няколко ката и със спортни обувки, нагърбили сме раници и изглеждаме за пред света като планинари, което предполагам е често срещано тук. Единственото нещо, което ни издава, са нервните ни, ощипани изражения. Групичката ни лъха много силно на чужденци на непознато място. Свикнал съм да се окопитвам бързо на нови места. Бог ми е свидетел колко пъти съм се местил. Може би това че пуснах корени в Тъндър Бей, е притъпило тази ми способност. Това да разчитам за всичко на Джестин също не ме устройва, но нямам друг вариант. Поне се справя добре да разсейва Томас и Кармел от това, което предстои, като им разказва цветисти местни истории. Говори за древни герои и верни хрътки, разправя ни за пича от „Смело сърце“ и къде провеждал срещите си. До момента, в който ни вкарва в една кръчма за пържени картофки и бургери, осъзнавам, че и мен ме е накарала да забравя всичко останало.
– Радвам се, че вие двамата сте се разбрали – казва Джестин, поглеждайки Кармел и Томас през масата. – Много сладка двойка сте.
Кармел се усмихва и оправя косата си, вързана на спортна опашка.
– Мне – казва тя и го сръгва. – Той е твърде красив за мен.
Томас се ухилва, хваща ръката ѝ и я целува. Понеже току-що пак се събраха, съм готов да им простя тази ПДЧ5.