Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
– Пътуването ще бъде тест – казвам. – И не мисля, че ще бъде последният.
Коментарът на Джестин, че ми харесва предизвикателството, все още ври в стомаха ми. Да ми харесва? Че защо ще ми харесва? Само дето наистина е така, или поне малко, и точно поради причините, които тя изтъкна. А това си е малко извратено, като се замислиш.
– Вижте – казвам. – Дайте да се поразходим.
Те се изправят и си разменят поглед, засичайки злокобната нотка.
– Само да е кратка разходка, става ли? – мърмори Кармел. – Не знам какво си мислех, като тръгнах с тези ботуши.
Навън пече слънце и небето е безоблачно. Търсим сянката на дърветата, за да можем да говорим, без да ни блести в очите.
– Какво става? – пита Томас, когато спираме.
– Гидиън ми каза нещо, преди да тръгне. Нещо за ордена и Джестин.
Пристъпвам от крак на крак. Все още ми звучи толкова невероятно.
– Каза, че я подготвят да заеме мястото ми.
– Знаех си, че не трябва да ѝ имаш доверие – възкликва Томас и се обръща към Кармел. – Разбрах го още в минутата, когато се опита да го прокълне в уличката.
– Виж, само защото са я отглеждали за тази позиция, не значи, че тя ще се опита да я открадне. Джестин не е проблемът. Можем да ѝ имаме доверие.
Томас очевидно мисли, че съм тъпак. Кармел засега сдържа преценката си.
– Аз мисля, че можем. И по-добре се надявайте да можем. Утре тя ще ни води през планините на Шотландия.
Кармел отмята глава.
– Не е нужно да казваш „планините на Шотландия“ с престорен акцент. Знаеш, толкова добре, колкото и ние, че това не е шега. Кои са тези хора? В какво се забъркваме?
– Не знам. Там е проблемът. Но не очаквайте да се зарадват, че ме виждат.
Това е меко казано. Все си мисля за начина, по който Джестин говореше, като излязохме от параклиса в Тауър ъф Лондон и за благоговението, с което гледа камата. За тези хора аз съм извършил светотатство.
– Ако те искат Джестин да поеме нещата, какво означава това за теб? – пита Кармел.
– Не знам. Разчитам на мисълта, че уважението им към камата се простира поне частично и върху кръвната линия на първия воин.
Поглеждам Томас.
– Но като разберат какво искам да направя с Анна, ще се борят против това. Няма да е зле да мога да разчитам на вуду мрежата на Морфран като скрит коз.
Той кима.
– Ще му кажа.
– И след като го направиш, вие двамата трябва да останете тук. Чакайте ме у Гидиън. Той ще ми пази гърба. Не искам и вие да се замесвате.
Лицата им са бледи. Когато Кармел плъзва ръката си в тази на Томас, виждам, че трепери.
– Кас – казва нежно тя и ме поглежда право в очите. – Млъкни.
Глава двадесета
Пътуването с влак ми се струва дълго. Което е обратно на очакваното. Мислех, че ще ми се стори кратко и твърде скоро, че ще съм с опънати нерви, чудейки се какво ще открия на другата гара. Предупредителните речи на майка ми и на Морфран и на Гидиън се въртят между ушите ми. Чувам и баща ми да ми казва, както винаги, че никога няма причина да не те е страх. Той казваше, че страхът те прави концентриран, че те кара да се държиш здраво за живота си. Пулсът ти се забързва, за да напомни на ума колко е важно да запази този пулс в тялото. Може би това е единственият съвет от него, който не послушах. Настрахувах се в годините след смъртта му, стига ми. А и когато си мисля за смъртта му, не искам да си го представям как умира изплашен.
Отвън няма нищо друго освен дълги участъци зелени поляни, очертани от дървета. Провинцията все още е пасторална и ако видя някоя карета да се клатушка из полето, няма и да мигна. Зеленината е толкова много, че сякаш е безкрайна. Градът бързо избледня зад нас, след като тръгнахме от гара Кингс Крос.
Седя до Джестин, която е притихнала и е опъната като лък. Сигурно този момент е чакала цял живот. Да заеме мястото ми. Тази мисъл засяда в гърлото ми. Ако това е цената, ще я платя ли? Ако това трябва да направя, за да спася Анна, ако отидем там и всичко, което те поискат в замяна е любезно да им предам камата на баща ми, ще го направя ли? Не съм сигурен. Не съм си представял, че няма да бъда сигурен.
Срещу нас в купето Кармел и Томас седят един до друг. Казват си по нещо от време на време, но основно гледат през прозореца. Откакто Кармел се появи тук, чувството е сякаш се преструваме, опитвайки се да върнем старата динамика, когато е очевидно, че вече не е същото. Но ще продължаваме да се опитваме, докато нещата пак се наредят.
Съзнанието ми се отнася към Анна и образът ѝ разцъфва толкова ярко във възприятията ми, че почти виждам отражението ѝ в прозореца. С мъка премигвам и отпращам това видение.