Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Сандърс взе книжата и излезе от стаята.
Джонатан Рот говореше по телефона, когато Ръсти Сандърс подаде глава през вратата. Рот му направи знак да влезе и довърши разговора си.
— Какво има, докторе?
Ръсти му връчи папката през бюрото.
— Всеки момент лекарският екип ще започне аутопсията на Хелмс. Помолих ги да ми се обадят незабавно, щом установят наличие или отсъствие на вирусен патоген. Въпросът е там, че дори да открият признаци на вирусно заболяване, не е възможно да се определи бързо дали тялото е носело конкретен тип вирус. При много инфекциозни болести хората се заразяват, преди вирусът да се е развил напълно, тъй че дори да знаем какъв микроорганизъм търсим, пак ще са ни нужни дни и седмици, за да направим окончателни заключения. Тук не става дума за бактериологична култура, която в лабораторни условия се развива за часове.
Телефонът иззвъня. Рот вдигна слушалката, каза две-три думи и затвори. После се изправи на крака. Ръсти също понечи да стане, но Рот го възпря.
— Изчакайте малко, докторе. Ще се върна веднага.
Ръсти с усилие се задържа на стола. Имаше нужда да се движи, да ходи напред-назад, за да мисли по-добре. Огледа бюрото на Рот и край отворения портативен компютър забеляза няколко листа хартия, скачени с телбод. Познатият формат привлече вниманието му. Той се вторачи в тях и с изненада откри, че съдържат международен полетен план с начална точка Кефлавик, Исландия. Какво търсеше полетният план на „Куантъм“-66 на бюрото на Рот? Та това си беше работа на военната и гражданската авиация! От къде на къде ще интересува и ЦРУ?
Естествено! Агенцията трябва да следи за евентуални политически заплахи по пътя!
Пресегна се и завъртя плана към себе си. Маршрутът от близо пет хиляди и петстотин километра минаваше почти изцяло над Атлантическия океан. С очите на опитен летец Ръсти потърси крайните координати: полетът пресичаше африканската брегова линия на около двеста и седемдесет километра източно от Канарските острови, продължаваше над мароканското селище Тан-Тан и завършваше в Мавритания. В радиус от двеста и петдесет километра от пистата нямаше и следа от човешка цивилизация. С изключение на мароканците, които разполагаха с незначителна военна мощ, всички военни сили от арабския свят трябваше да изминат огромно разстояние за много кратко време, за да представляват някаква заплаха за самолета. Освен това крайната точка на полета не беше известна на широката общественост.
Ръсти чу стъпки в коридора и бързо върна листовете в първоначалното им положение. Джонатан Рот влезе в кабинета и се отпусна тежко на стола.
— Извинявайте, докторе, но съобщенията валят едно след друго.
Рот забеляза светещия екран на компютъра, чукна няколко клавиша, за да съхрани информацията, и го изключи.
— И така, докторе — забарабани с пръсти по облегалката на стола той, — докъде бяхте стигнали?
— Питах какво ще правим, ако при аутопсията не се открият никакви признаци за инфекция на белите дробове, сърцето и кръвта? Това ще докаже, че професор Хелмс не е страдал от вирусно заболяване, но не е гаранция, че не е бил вирусоносител.
— И няма да отхвърли възможността да е предал заразата на останалите, нали?
— Не, сър — въздъхна Ръсти. — Не бих могъл категорично да твърдя подобно нещо.
— В такъв случай, докторе, кое всъщност ви тревожи?
— Тревожи ме какво ще правим, ако не открием посочените признаци. Надявам се, не смятате да разстреляме всички в самолета. Те или ще се разболеят, или не.
— Струва ми се, докторе, че току-що сам си отговорихте на въпроса.
Ръсти го погледна озадачено.
— С други думи, господин директор, ако правилно съм ви разбрал, действията ни няма да се повлияят ни най-малко от изхода на аутопсията, тъй като не можем да получим бързи резултати, които да изключат напълно наличието на вируса?
— Точно така, докторе. Аз, естествено, бих желал да узная веднага заключенията на медицинския екип, но те няма да се отразят на приетия план. Ако никой не се разболее, ще се разотидат по домовете си. Но ако някой се разболее, тогава, както сам казахте, всички ще умрат. Тъй или иначе, каквото има да става, то поне ще стане на безопасно място и за потърпевшите ще се погрижат квалифицирани специалисти.
Ръсти беше вече на вратата, когато Рот го повика обратно. Заместник-директорът бе свалил очилата си и ги забърсваше с кърпичка — явно имаше нужда от време, за да намери най-точните думи.