Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Междувременно Бъчваря вървеше по петите им.

— Момчето ще ви излъже! — подвикна той. — Всичко при него е само лъжа и поза!

— И все пак — отвърна меко генералът — днес не ми е казал нито една лъжа.

— Това е, защото нищо не е казал! Забелязвате, че той не отрича нищо от казаното от мен!

— Господин Бъчвар — обясни генералът внимателно. — Той не ви смята за достоен да ви забележи, това е всичко.

— Да! — кресна Бъчваря. — Ето за тази наглост говорех!

— Точно тази наглост, която бихме могли да очакваме, ако той наистина е от кралския род — потвърди генералът.

— О, да, убеден съм, че знаете колко е невъзможно това!

— Не бихте ли запълнили по-добре времето си, господин Бъчвар, ако останете, за да разпознаете мъжа, наричан… Не, мъжът на име Самуна?

Отново в тона му имаше лека заповедническа нотка. Бъчваря се обърна и пъргаво се запъти обратно към Кулата, като мърмореше:

— Разбира се, трябваше и сам да се досетя!

А после гласът му утихна.

Щом Бъчваря си тръгна, държанието на генерала се промени.

— Е, мои млади приятели, хареса ли ви се град О?

— Много е голям — отвърна Риг.

Генералът се изкиска.

— Вие сте от горното течение на реката, разбира се, и този несъмнено е първият истински град, в който сте попаднали. Ала ви уверявам, че в пределите на Народната република има четиринайсет града, по-големи от О. Не, колкото и голям да е О, той държи да привлича вниманието на мъдреците главно с древната си възраст. Артефакти от отминали времена, чиято мъдрост ние все още не сме постигнали, а може би и никога няма да постигнем.

Риг кимна.

— Говорите за глобуса, изобразяващ света, вътре в Кулата?

Генералът продължи да върви мълчаливо и на Умбо му хрумна, че той може би така и не е знаел, че това нещо е карта на света и вътре, и извън Стената.

— Цялата кула е едно чудо — обади се най-сетне генералът. — Каменните ребра вътре в нея изглеждат като носещи, но не са.

— Те не крепят ли стените и купола?

— Каменните колони изобщо не се допират до стените. Те крепят лампите и глобуса, но някога, преди три хиляди години, е станало земетресение и три от колоните са се срутили вътре в Кулата. Великият хронист на онези времена, Алагача — не можем да произнесем по-добре името му на нашия език — описва, че докато са ги възстановявали, открили, че няма как да ги свържат със стените. Сякаш Кулата е съществувала там, преди да се досетят да изградят каменните рампи и колони, лампите и глобуса.

Риг не изглеждаше впечатлен.

— Какво общо има това с древната възраст на града?

— Нищо общо няма. Само легендата твърди, че Кулата е съществувала тук и преди град О. Нищо друго.

— Значи Кулата е много стара — рече Риг, а Умбо си помисли: „Как може да ни арестувате, а после да ни говорите, все едно сме деца в училище?“.

Но Риг беше казал, че с баща му са живели така — вървели са и са обсъждали разни неща. И може би това му се струваше естествено. Може би генералът вече му беше нещо като баща.