Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Предлагаш да платиш ли? — попита генералът.

— Не зная, господине, дали имам някакъв достъп до моите средства. По казаното от Бъчваря предполагам, че всичко е под запор.

— Действително е — отвърна генералът. — Но според Народния закон ти все още не си признат за виновен и затова парите са си твои, макар и да не можеш да ги използваш свободно. Аз обаче имам пълен достъп до твоите средства, стига да получа съгласието ти.

— Тогава имате съгласието ми за пълната стойност на един много хубав обяд.

— Много бърз обяд искаше да кажеш, мисля.

— „Бърз“ зависи от това как ще постъпим ние с храната, господине. „Много хубав“ зависи от това как ще постъпят с нея готвачите.

— Вие сте тук от няколко седмици. Има ли някъде по остатъка от пътя ни храна, заради която си заслужава да се отбием?

— Ако ми кажете къде отиваме, ще избера гостилница, която ни е на път — отвърна Риг.

— При гемията, разбира се. Онази, която вече сте наели, за да ви откара до Ареса Сесамо. Мисля, че ме чу, като го казах. След като вече сте я платили, Народната република ще спести пари, като те закара с нея.

— Аз стигнах до извода, че сме се упътили към нашата лодка, но всъщност вие казахте само, че там трябва да доведат спътника ни, ако случайно го намерят.

— Да се изясним още сега, господин Риг. Вие Риг Сесамекеш ли сте?

— Това име означава нещо за вас. Говорите за история, която всички знаят в Ареса Сесамо. Но аз не я знам и затова не мога да кажа дали съм това лице. Но не ми се струва вероятно. Научих името чак след като Баща ми умря. Дали това е била някаква негова шега? Номер, чрез който да уреди моята среща с вас? Той беше загадъчен човек и аз не мога да разгадая какво е имал предвид. Знам само, че трябваше да покажа неговото писмо на Бъчваря, за да докажа, че имам права над средствата и имуществото на Баща си. Не изглеждаше, че Бъчваря е разпознал името, той разпозна камъка. И затова до вашето пристигане днес изобщо не се бях замислял за това име. Баща ми никога не ме е наричал така.

Генералът пак се захили.

— О, ти си играч, играч си. Не потвърждавай, не отричай! Съдейки по онова, което признаваш, може да си просто невинен минувач.

— Казвам ви простата истина — отвърна Риг. — Ако онова, което казвам, представлява ход в игра, то тогава играчът е Баща ми, господине, а не аз. Аз съм също толкова заинтригуван да науча заключенията от написаното от него в онова писмо. Той явно е решил да продължи образованието ми от гроба.

— Баща ти… — рече генералът. — Ако той наистина ти е баща, то тогава не е възможно ти да си Риг Сесамекеш.

— Обстоятелствата около собственото ми раждане не са ми известни. Другите от Водопаден брод разправят, че Баща ми заминал за дълго и се върнал с бебе. Нищо не обяснил, а и никой не смеел да го пита. Той беше загадъчен човек и хората не му се бъркаха в работите.