Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Умбо зачака генералът да подхвърли някоя забележка за ръста му. Вместо това мъжът каза:

— Единайсет хиляди години история — това е всичко, което имаме. Ако бъдем точни, 11 191 години плюс единайсет. Казват, че в основата на Кулата на О имало камък, върху който, като го извадиш от мястото му по време на ремонт, се чете надпис: „Този камък е положен в година 11 099“. Разбира се, на този език могат да четат само учените, но така разправят.

— Значи светът е бил само на 92 години, когато са иззидани камъните в Кулата? — попита Риг.

Генералът отново се умълча.

— Така изглежда. Най-старата сграда в света.

— Разводачите изпускат, като не го казват на хората — смънка Умбо.

— Убеден съм, че биха го казали, ако го знаеха. Но малцина ги е толкова грижа за древното минало, че да се ровят из стари хроники, да учат древни езици, а после да пишат нови книги за старините, и само малцина от нас си правят труда да ги четат. Не, единствената история, която е важна в днешно време, е колко чудесно си живеем, откакто Народната революция свали кралското семейство, и колко хищно и жестоко е било то, докато е управлявало света, ограден от стените.

— И колко сме щастливи всички, че са го свалили от власт — допълни Риг. Генералът се спря.

— Опитвам се да преценя дали тонът ти беше жлъчен.

Единственият отговор на Риг беше да повтори твърдението си с досущ същата интонация — което ще рече, с никаква различима интонация:

— И колко сме щастливи всички, че са ги свалили от власт.

Генералът се изкиска.

— Сега разбирам какво искаше да каже за теб онова магаре, банкерът. В името на Неподвижната звезда, момчето ми, ти сякаш си птиче, което пее една и съща песен отново и отново, без никакви изменения.

— Аз не знам нищо за кралското семейство, господине — рече Риг. — Иначе може би щях да разбера, че има нещо нередно в името, което баща ми в завещанието си е посочил като мое.

— Стигнахме — съобщи генералът.

Умбо се огледа — не изглеждаше да се намират на някакво конкретно място.

— Не буквално, мой млади приятелю — обясни му генералът. — Исках да кажа, че това е същината на въпроса. Затова ме изпратиха да арестувам господин Риг и да го отведа обратно в Ареса Сесамо. Да, камъкът е бил у него и когато онзи глупак се опита да го обърне в пари в брой, той успя само да разтревожи Народния революционен съвет. Наистина ли си е въобразявал, че царствен артефакт може да се продаде, без да привлече вниманието на могъщи хора? А вие така ли си мислехте?

— Да, господине — отвърна Риг. — Така беше. На мен ми изглеждаше, че този камък вероятно е изключително ценен. Не очаквах Бъчваря да откликне така въодушевено, разпознавайки го като древна скъпоценност. Нито пък да получа сумите, за които той незабавно заговори. Баща ми бе оставил камъка на грижите на своя приятелка, за да ми го даде, след като умре. А после умря. Приятелката ми го даде и ето ни тук.