Смърт заради смъртта

Настя се изтормози от нетърпение, докато очакваше да й се обади следователят Олшански. Ами ако онзи пиян Сетунов е забравил, че вчера са го посетили хора от милицията и са му оставили призовка? Ами ако я е загубил и не знае къде и при кого да иде? Ами ако още не е изтрезнял? Още от сутринта тя на няколко пъти търси Сетунов по телефона, но никой не вдигаше.

Олшански се обади около дванайсет.

— Слушай, Каменская, какъв е тоя алкохолик, дето си ми го изпратила? — чу се в слушалката неговото тенорче. — От дъха му чак стъклата на очилата ми се изпотиха. Но си призна, че е намерил цианид за Галактионов. Две ампули. Браво на тебе, сетила си се. Как можа да ти хрумне?

— Не знам — радостно се засмя тя, — сигурно защото бяхме в безизходица. Щом не намираш връзка между отровата и убиеца, опитваш да намериш връзка между отровата и жертвата. Впрочем това не е толкова нова идея, доста е експлоатирана в световната литература.

— Е, не ме мисли за толкова невеж идиот де — заяви Константин Михайлович с обичайния си грубиянски тон. — Чел съм не по-малко книжки от тебе. Наистина има описани много случаи, когато престъпникът използва препарат, принадлежащ на жертвата. Но да помолиш жертвата да намери отрова, та после да я отровиш с нея — това вече… Все едно да накараш човека сам да си изкопае гроба или да си сложи примката на шията. Фактът, че убиецът на Галактионов е могъл да постъпи така, разбира се, не говори добре за него. Но ти, как ти се сети за това? Крехко създание, сини очички, руси косици, нежно личице, обидчива като мимоза, ти, дето всички ни жалиш и за всички ни се тревожиш! Мислиш си, че не го знам? И още как го знам. Та това се чудя — как на добро и мило момиче като тебе му хрумват такива гадни мисли и чудовищни предположения, а? За да се сети човек за това, трябва да притежава остър ум и да мрази хората, а ти ги обичаш. Или не ги обичаш, а само се преструваш?