Затворена котка [bg]

— Има половин варел на двора — отвърна, — но е дъждовна.

Реши да се изкъпе на светлината на свещ, защото нямаше ток. После излезе, загърната в хавлия, и се запъти към стаята си, оставяйки мокри стъпки в коридора. Задачата да се облече й се стори крайно неприятна и онова, което на всеки друг би отнело пет минути, на нея й отне почти половин час.

— Сусана те търси — прошепна баба й на вратата.

Мелиса излезе от стаята, отнасяйки свещта.

— Тревожех се за теб — каза приятелката й. — Оставих ти един куп съобщения.

— Как изкара грипа?

— Нормално.

— А как върви работата?

— Горе-долу… Едгар е потиснат.

— Защо?

— Откри, че има доносници на Държавна сигурност в неговите литературни кръжоци.

Мелиса въздъхна.

— Не е нещо ново.

— Дойдох по две причини — обяви Сусана, подавайки й една чантичка. — Първата е следната: донесох ти петнайсет тампона.

— Нямаш представа колко съм ти благодарна — каза Мелиса. — Всеки момент ще ми дойде, а нямам какво да си сложа.

— Втората е, че искам да ме придружиш на един прием. Днес раздават наградите за литература и ми дадоха две покани.

— Истината е, че не ми се излиза, но щом си дошла…

Тръгна към стаята си, но докато вървеше по коридора, се спря. Пак се налагаше да се преоблича, а беше на границата на търпението си. Върна се на верандата и помоли за помощ Сусана, която мигом се втурна да рови в гардероба.

— Така ще бъдеш фантастична — увери я приятелката й, след като порови из закачалките и извади рокля във виолетови тонове.

— Поизбеляла е — каза Мелиса, като се позоваваше по-скоро на паметта си, отколкото на зрението си.