Затворена котка [bg]

От нощта на Белтейн се опитваше да прогони страстта си към Арат. Дори изненадващото му посещение по заповед на Ра-Теш не беше успяло да подхрани онази мечта. Но сега бе различно: той беше дошъл при нея без необходимост от ритуали, без богове, на които да угажда…

Телата им се срещнаха върху ложето, копнеещи едно за друго, вдишвайки аромата на кожите си. Сред възглавниците за сън се преструваха, че се нападат в смъртоносна битка, оросявайки се със сокове, извиращи от мистериозни и плодородни дълбини. Потта се смесваше със слюнката и желанието разпалваше огъня, който пламна между бедрата на девойката, нападната от езиците на боговете. Свободна от влиянието на жреца, Майя най-сетне се отдаде на палещия дъх на любовта.

Някой разтвори завесите към коридора и наблюдаваше сцената, докато тонът на стенанията им не подсказа, че сливането им е към края си. Едва тогава се отдръпна назад и отново се скри.

— Казах на Даная да дойде да те види — рече Арат, след като успокои дишането си.

Майя си спомни тялото на девойката, лудуващо сред облаци от пяна.

— Още ли се виждаш с нея?

— Обичам я — отвърна той простичко.

— Аз също.

— Какво? — Арат се изправи наполовина.

— От онзи ден при водопада. Исках да разбера защо бягаш от мен…

— Била си там?

— Това ми помогна да разбера защо желаеш Даная. — Погледна го съсредоточено. — Притеснява ли те?

— Не — отвърна той, изненадан. — Не ме притеснява.

— Какво й разказа за мен?

— Истината. Вие сте различни. Обичам и двете ви. Какво да направя?

Тя го разбираше. Обичаше Арат, но в същото време желаеше Даная. Не беше нещо, което можеше да контролира.

Далечно чуруликане прозвуча в мрака.

— Трябва да си вървя — съобщи той, скачайки от леглото.

— Защо толкова скоро? Още не е съмнало.

— Не чуваш ли? Това е птицата, която пее призори.

— Спиш, Арат. Причува ти се.

— Погледни, виждаш ли светлината на хоризонта?

Майя излезе на балкона и за момент се надяваше, че тази млечна светлина е следата на някой метеор.

— Това е едно от онези загадъчни явления, които понякога се появяват в небето… — коментарът й бе прекъснат от отчаяни трели. — Ах, да, съмва се!… Бързо! Бягай оттук!

Сбогуваха се в градината. Майя го видя да се стопява в мъглата, преди да се върне в леглото си с намерението да спи дълги часове… Миг след това една ръка запуши устата й и тя вдиша парфюм, който разпозна заедно с шепнещия глас.