Затворена котка [bg]

Мелиса усети как се надигна пенлива вихрушка, сякаш някой гъделичкаше сърцето й, и разбра, че смехът на ангелите предизвиква този вид оргазъм в душата.

Съществото се приближи до нея.

— Ще видиш края на живота си в Атлантида, също така ще научиш за по-предишен живот, толкова далечен от онова, което можеш да си представиш, та може би ще решиш, че си загубила ума си. След това ще стигнеш до едно по-късно превъплъщение и едва тогава ще разбереш коя си и защо си тук.

Мелиса се опита да затвори очи, но напразно. Невъзможно е да блокираш виденията на духа.

— Може би нищо не е реално.

— Трябва да вярваш на интуицията си, да се научиш да разпознаваш кога пред теб стои истината, и в душата си ще разбереш, че е вярно. Затова те предупреждавам: забрави за логиката, забрави за предразсъдъците, забрави какво са те учили…

Мелиса въздъхна.

— Смазана съм. Може би наистина съм полудяла.

— Това е твоята карма — отвърна сянката. — Вече си започнала връщането назад, но не си разбрала.

— Завръщането ми ли? Къде?

— Гласът на Уроборос се е събудил в теб.

— Уроборос не е ли само легенда?

Фигурата започна да се отдалечава към висините.

— Уроборос е древен символ. Той е знакът, водещ онези, които започват цикъла на вечното завръщане. Той е признанието, че е имало и други животи преди настоящия… Първите човешки същества открили този факт, водени от интуицията си. Уроборос е пътеката, по която преминава душата всеки път, когато напусне някое тяло, а също така е силата, която я задължава да се прероди в друго. Този път, изпълнен с препятствия, има формата на раковините, изрисувани в пещерите и по древните каменни паметници. Уроборос се намира в тайните ритуали на нашия вид: в Елевзинските мистерии и в мистериите на Озирис, в танците на много народи, в страниците на Тибетската книга на мъртвите, в образа на змията Кундалини. Това е Уроборос: безкрайната спирала на духовната еволюция. Древните хора са се опитали да го изобразят в криволичещото изкачване до Гластънбъри Тор и в спиралите, които украсяват скалите на Нюгрейндж. Древните го оприличават на змия, захапала опашката си, защото както това животно се освобождава от кожата си, когато расте, така и душата трябва да напусне дадено тяло, което вече не й служи, за да напредне в неспирното си израстване. Затова Уроборос е пътят към мъдростта чрез хилядолетно обучение. Това е животът, който трябва да угасне и да се спусне по лъкатушещ път, преди отново да се роди…