Затворена котка [bg]

— Винаги си била много добра с мен, но никога няма да мога да те обичам по същия начин.

— Любовта е нещо различно за всички. Ако ми подариш няколко нощи в замяна на мълчанието ми и обединим силите си, ще можем да се опълчим на властта на Ра-Теш и може би да освободим царството от присъствието му.

Докато говореше, жената сваляше един по един воалите, които покриваха момичето. Майя нямаше друг избор, освен да отстъпи пред ласките й, не само защото разбра, че животът на Арат зависи от съгласието й, но и защото започна да усеща как горещият дух на Богинята я обладава. Устните с подканяща плътност я увещаваха да остане отпусната на леглото, устни с ален цвят, които толкова приличаха на нейните, че се чувстваше странно от милувката им върху кожата си. Защото да споделиш любовта с друга дъщеря на Богинята беше като да любиш сама себе си.

Молитвите й се сляха с шепота на жената. Предусети идването на светлината, която щеше да избухне под клепачите й. Трябваше да задържи изригването, което вече известяваше за себе си с далечен тътен. Приближаваше се до Богинята. Вече беше достъпна за ръцете й. Зелено като нейната мантия беше сияйното було, което се разпростря върху света: това беше прелюдията на нейното идване и проникване. Магията се понесе над спалнята и обгърна жените, които се отдаваха на ритуала. Миг преди кулминацията двете издигнаха в унисон молитвите си, задържайки за секунда сливането си с Майката, докато напрежението стана непоносимо. Тогава освободиха цялата сила, натрупана от допира на телата им. Събраната енергия послужи за подтик на заклинанието. Вълните от мечти и желания преляха през прага, задържащ ги по волята на техните създателки, и изригнаха в мощен прилив, който заля всичко в предела на магията.

Ръцете на жрицата се сключиха около китките на Майя и за миг погледите на двете се срещнаха. Именно тогава паметта на Мелиса нададе мълчалив вик: в дъното на тези очи пулсираше душата на Сибила.