Бляскавият двор [bg]

Отначало щрихите ми бяха предпазливи. Чудноватата, тясна и потискаща обстановка не ми помагаше с нищо. Нито пък постоянното люлеене на кораба. Накрая реших, че най-лесно ще е да изобразя жената в гръб, и трябваше да си спомня точното разположение на фонтана и броя на дърветата около него. С течение на времето придобих по-голяма увереност и с удоволствие потъвах в работата. Тя отклоняваше ума ми от измамата, в коя­то бях замесена, и постоянната тъга за Тамзин.

Забравих, че Сед­рик е там, и подскочих, когато се обади:

– Аделейд, трябва да вървим.

– Трябва ли? – Кимнах към платното. – Не съм свършила със скицата.

– Вече се забавихме по-дълго, отколкото беше редно. Почти е време за вечеря и се надя­вам, че гос­по­жи­ца Брадли не те е търсила.

Неохотно предадох въглена и загледах как Сед­рик прилежно скри всичко.

– Внимавай – предупредих. – Да не скъсаш платното.

– Може би това прос­то ще допълни автентичността на твърдението, че е било измъкнато тайно при опасни условия.

– Може би – казах, разкършвайки схванатите си мускули. – Но картина, коя­то успява да стигне дотук непокътната, ще донесе по-добра цена за бедните, безпарични езичници. Един евентуален купувач няма да оспори чудото, за да окачи в дома си хубава и спретната картина.

– Е, този беден, безпаричен езичник е признателен.

Излязохме от товарното помещение, но спряхме отново в тесния коридор точно преди да стигнем до каютите на Бляскавия двор. Той снижи глас:

– Във всеки случай къде се научи да рисуваш така? Картината? Много хора умеят да рисуват. Малцина могат да нарисуват такава имитация.

Още един тежък въпрос.

– Баща ми – казах след няколко дълги мига. – Това беше игра, коя­то играехме. За да изпробва паметта ми.

Той бързо забеляза промяната в мен.

– Съжалявам. Не исках да повдигам разстройващи теми. Но сигурно е бил забележителен, за да има такава вяра в теб. Доколкото съм виждал, единствената грижа на благородниците е дъщерите им да се държат вежливо и да се омъжат изгодно.

– Той също се интересуваше от тези неща. Но не мисля, че това, кое­то се готвя да направя, е точно бракът, кой­то той имаше предвид. Знаеш ли за Рупърт, първият граф на Ротфорд?

– Разбира се. Всички осфридианци знаят за него. – Сед­рик ме погледна многозначително. – И зная кои са преките му потомци.

– През целия ми живот ми втълпяваха колко е важно това. Каква отговорност е онази титла. – Облегнах се на грубата дървена стена, мислейки си за баба. – Понякога се питам дали не осквернявам това наследство. Не знам.

Изражението на Сед­рик омекна:

– Е, знам две неща. За да си графиня, значи, той е един от малкото предци, допуснал титлата му да се предаде на потомките му по женска линия. Повечето не правят това, кое­то означава, че не е бил човек, кой­то вярва в придържането към архаичните правила. Би трябвало да се гордееш с това.