Драконът на Арканите [bg]

— Всичко ще бъде готово — рече той сериозно и загрижено.

— Добре — отговори Ересиарха авторитетно. — Щом и последните детайли за предстоящото общо събрание са уточнени, бих желал да обсъдя с вас друга тема.

Благородника изпита безпокойство, но външно остана невъзмутим. Дали щеше да стане дума за виконтеса Дьо Маликорн? От два дни и две нощи Магьосницата изпълняваше с нея ритуала, който щеше да ѝ възвърне могъществото и красотата. Това се извършваше тук, тайно, в криптата на двореца на Арканите. Нима Ересиарха беше научил?

— Италианката е във Франция — обяви червеният дракон. Новината завари Благородника неподготвен. Бяха му необходими няколко секунди, за да си събере мислите и да разбере за кого говореше Ересиарха.

— Италианката ли? Но Черният нокът не се ли ангажира да ни отърве от нея?

— Вярно е, че се зае с тази задача. Но се провали… Затова аз реших ние сами да уредим проблема. Тази мръсница измами Алхимика. Тя му открадна тайните, което даде възможност на кардинал Ришельо да обърка плановете ни. Крайно време е да си плати!

Благородника не отговори. Той чакаше и Ересиарха продължи:

— В този момент Италианката се намира в някакъв замък в Шампан, за да присъства на размяната на затворник, когото Франция е заловила, а Рим иска да получи. Но това няма значение… Подобна възможност няма да имаме скоро… Миниатюриста вече е там, начело на войници драки, които той лично е събрал. Няколкото мускетари, които пазят мястото, не са страшни. Всичко ще бъде свършено през тази нощ.

— Какво очаквате от мен?

— Нищо или почти нищо. Искам да приготвите кулата в Черната гора за завръщането на Миниатюриста и на неговите драки. Ще държат там Италианката, колкото е необходимо…

— Ще я държат ли? — учуди се Благородника. — Но защо?

Ересиарха не отговори.

Той изчака, невъзмутим и строг, докато другият се поклони.

— Ще бъде изпълнено, Ересиарше.

— Разчитам на вас. Довиждане, Благороднико.

— Довиждане.