Драконът на Арканите [bg]

Лепра отиде при Дюрийо по-късно, когато денят преваляше. Преди по-малко от два часа мускетарите бяха пристигнали в замъка Марьой сюр И, където трябваше да се извърши размяната. Те се настаниха и заеха позиции, за да подсигурят отбраната по време на преговорите. Сините мантии вече стояха на пост при портите и край крепостната стена.

В двора Дюрийо обясняваше на тримата юначаги, които иначе сами отбраняваха замъка, че могат временно да оставят алебардите, броните и аркебузите си. Лепра изчака той да свърши, оценявайки способностите и умението на мускетаря да общува. Той можеше просто да изкомандва, както му се полагаше според ранга и мантията, но предпочиташе винаги да използва езика на дипломацията.

Пазачите се оттеглиха доволни.

— Какво искаше затворникът? — запита Дюрийо.

— Предполагам, да ме предупреди за възможна опасност — отговори Лепра.

— Тук ли? — те огледаха околностите. — Много по-уязвими бяхме по пътя…

— Зная. Но все пак…

— Да. Аз също усещам. Нещо се носи във въздуха, нали?

Загрижени, двамата мъже се умълчаха.

Замъкът Марьой, който днес вече не съществува, беше построен през Средновековието. Състоеше се от три високи стени, свързани с масивни кули и обграждащи триъгълен двор, в средата на който се издигаше основното здание. Останал безстопанствен, той възвърна блясъка си благодарение на една вдовица, която се оттегли там и прилепи до него ренесансова сграда с прозорци. След смъртта ѝ замъкът не беше съвсем пуст. Разположен източно от Еперне, сред гориста и богата на дивеч местност, той се превърна в чудесно място за лов за сегашния си собственик, стар благородник, който се ползваше с доверието на краля. Друго предимство на обителта беше, че е далеч от любопитните очи, на цял ден път от границата с Лотарингия…

— Настанихме се в основното здание — заяви след малко Дюрийо. — Трябваше да почистим, но ще ни бъде удобно. Конете са в конюшнята и часовите вече обикалят.

— Отлично? А слугите?

— Те са хора от селото, повечето се прибират по домовете си вечер и се връщат сутринта. Идеални са, за да обслужат отряд мускетари, каквито сме ние, но нали има и знатна дама, която… — Дюрийо замълча, като видя, че Лепра се подсмихва. — Нещо смешно ли казах?

— Не.

Лепра се обърна към ренесансовата сграда, където Алесандра ди Санти и благородникът, който я придружаваше, се бяха настанили в покоите на господаря на замъка и на неговата съпруга. Благородникът зае апартамента на мъжа, където беше претъпкано с трофеи, ловни картини и оръжия, наредени на пирамиди. Италианката си хареса жилището на дамата, приятно и елегантно мебелирано.