Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 120
Перейти на страницу:

— Така е, господине. Държах да ви благодаря, че разрешихте да ми дадат нещо за четене.

Лепра прие благодарностите със студено кимване.

— Нещо друго? — запита той.

Скръстил ръце, затворникът изгледа мускетаря от главата до петите и сякаш размисляше.

После рече:

— Знаете кой съм аз, нали?

— Да.

— Действително, разпознахте ме още в момента, когато ви бях поверен, в двора на Бастилията. По очите ми вероятно. И може би по стойката ми. Или, нищо чудно, по гласа…

Лепра не отговори и погледна към Ганиер, който отстъпи крачка назад и се подпря на масичката.

— Спомняте ли си какви бяха последните думи, които ми казахте през онази нощ, на улица „Сен Дьони“? — запита затворникът. — Бяхте се справили с верните ми кучета. Бяхте изтощен, ранен, безсилен, когато насочих към вас пистолета си от височината на седлото на моя кон…

— Казах ви, че всеки човек на честта би слязъл от жребеца си и би извадил рапира…

— Но какво сторих аз? Стрелях, като се целих в сърцето ви и ви оставих полумъртъв.

Лепра безмълвно кимна.

Усещаше, че умира за благото на краля през онази злокобна нощ на улица „Сен Дьони“.

— Добре знаете какъв човек съм — продължи Ганиер. — Но въпреки това не ми дадохте никакъв повод да се оплача от вас по време на пътуването, независимо че ви бях подвластен. Друг на мястото ви едва ли би се решил да ме малтретира. Но съм сигурен, че не би си спестил всевъзможни неприятности. Вие не сторихте нищо подобно.

— Повериха ми не мъжа, който за малко не ме уби безмилостно. Повериха ми не маркиз Дьо Ганиер. Повериха ми престъпник, като ми наредиха да го пазя добре и да го отведа на уреченото място. Можеше да става дума и за друг.

— Ако ни бяха нападнали, бихте ли ме защитили, рискувайки живота си?

— Да.

— Без капка съжаление?

— Не съм казал това.

— Знаете ли, че Черният нокът на два пъти се опита да ме убие?

— Зная.

— И въпреки това не се отказвате…

— Да.

На затворника му беше необходимо време, за да осмисли този отговор — не се съмняваше, че е откровен и честен.

Накрая рече:

— Вие наистина сте достоен за възхищение мъж, господин кавалер Д’Оргьой.

* * *

Лепра отиде при Дюрийо по-късно, когато денят преваляше. Преди по-малко от два часа мускетарите бяха пристигнали в замъка Марьой сюр И, където трябваше да се извърши размяната. Те се настаниха и заеха позиции, за да подсигурят отбраната по време на преговорите. Сините мантии вече стояха на пост при портите и край крепостната стена.

В двора Дюрийо обясняваше на тримата юначаги, които иначе сами отбраняваха замъка, че могат временно да оставят алебардите, броните и аркебузите си. Лепра изчака той да свърши, оценявайки способностите и умението на мускетаря да общува. Той можеше просто да изкомандва, както му се полагаше според ранга и мантията, но предпочиташе винаги да използва езика на дипломацията.

Пазачите се оттеглиха доволни.

— Какво искаше затворникът? — запита Дюрийо.

— Предполагам, да ме предупреди за възможна опасност — отговори Лепра.

— Тук ли? — те огледаха околностите. — Много по-уязвими бяхме по пътя…

— Зная. Но все пак…

— Да. Аз също усещам. Нещо се носи във въздуха, нали?

Загрижени, двамата мъже се умълчаха.

Замъкът Марьой, който днес вече не съществува, беше построен през Средновековието. Състоеше се от три високи стени, свързани с масивни кули и обграждащи триъгълен двор, в средата на който се издигаше основното здание. Останал безстопанствен, той възвърна блясъка си благодарение на една вдовица, която се оттегли там и прилепи до него ренесансова сграда с прозорци. След смъртта ѝ замъкът не беше съвсем пуст. Разположен източно от Еперне, сред гориста и богата на дивеч местност, той се превърна в чудесно място за лов за сегашния си собственик, стар благородник, който се ползваше с доверието на краля. Друго предимство на обителта беше, че е далеч от любопитните очи, на цял ден път от границата с Лотарингия…

— Настанихме се в основното здание — заяви след малко Дюрийо. — Трябваше да почистим, но ще ни бъде удобно. Конете са в конюшнята и часовите вече обикалят.

— Отлично? А слугите?

— Те са хора от селото, повечето се прибират по домовете си вечер и се връщат сутринта. Идеални са, за да обслужат отряд мускетари, каквито сме ние, но нали има и знатна дама, която… — Дюрийо замълча, като видя, че Лепра се подсмихва. — Нещо смешно ли казах?

— Не.

Лепра се обърна към ренесансовата сграда, където Алесандра ди Санти и благородникът, който я придружаваше, се бяха настанили в покоите на господаря на замъка и на неговата съпруга. Благородникът зае апартамента на мъжа, където беше претъпкано с трофеи, ловни картини и оръжия, наредени на пирамиди. Италианката си хареса жилището на дамата, приятно и елегантно мебелирано.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)