![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
– Как смееш! Какво ти дава право да ми казваш какво да правя? – извиква господин Фингърс.
– Защото съм по-стар от времето, аз съм великият изравнител. Ще правиш каквото ти казвам или ще те погубя.
Силно мърморене сред гостите и ме пускат.
– Не! – крещи господин Фингърс. – НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ!
Момчето кротко вдига ръце и чудовищата започват да се разпадат на прах, едно по едно, като морска вълна. Отключвам клетката и изнасям жената Мирър на ръце.
– Какво правиш? – крещи господин Фингърс. – Тя е храната ми!
Орелът кръжи над него и крещи. На стената зад него виси огромно огледало. А стъклото започва да мърда и да се движи като вода. Мирър прави нещо. Огромният орел драска по лицето му с нокти, крещи бясно. Тя се е вгледала в огледалото и то се отваря като портал. Тя вдига ръка и господин Фингър бива всмукан в него. Писъкът му е като детски. Опитва се да го разбие и да излезе, но е заключен вътре.
Тя оглежда останалите гости и те започват да гърмят като тапи от шампанско. Отхвърчат глави.
Това е особено забавно.
Орелът кръжи в залата.
Смърт гледа, а аз се смея. Оставям Мирър на стола на баща ми. Кръвта е изпълнила залата. Качвам се на масата на пиршеството и се смея на труповете.
Изведнъж всичко утихва. Мирър гали главата на орела, сякаш са любовници. Свърши се. Кралството ми беше върнато. Чувам как зад мен господин Фингърс блъска по огледалото и му помахвам. Дамата и орелът се отправят навън. Мирър се приближава към Смърт.
– Благодаря – казва тя.
– За мен беше удоволствие – отговаря той и тя се обръща към мен.
– Господин Лъвхарт. Вие сте един проклет, прекрасен герой.
Обръща се и излиза от царството ми.
Сбогом, мадам Мирър. Ако се вгледам във вас прекалено дълго, виждам лицето си. Виждам цвета на очите си.
– Елате ми на гости някой път – извиквам и подритвам една откъсната глава от масата. Поглеждам надолу към Смърт, който е заобиколен от парчета от трупове.
– Заповядайте, почерпете се.
И се почерпва.
– Сладките с конфитюр са отлични – казва Смърт.
Отново сме в Кайро, при бащата на Голиат. Седим на сянка, пием кафе и ядем меденки, а слънцето отвън е лимоновогорещо.
Бащата на Голиат ми направи подарък. Книга с приказки на Братя Грим с ръчно нарисувани илюстрации. Тъмни и красиви. Деца се крият в горите, вълчи очи надничат измежду дърветата, водни цветя, носещи се лениво по потока, и къщи от сладки. Всичко в ръцете ми. Всичко в ръцете ми.
В Египет се чувствам в безопасност. Чувствам се все едно съм у дома. Разкопките на гробницата на принцесата вече приключиха. Отидохме да я видим; толкова месеци труд, но бащата на Голиат беше възстановил и разкрил толкова много красота. Над покрива на гробницата и има малки звездички; саркофагът е направен от злато с тюркоази. Погалвам го с ръка – хладен и познат е. Защо тук се чувствам толкова удобно? Опитвам се да си представя каква е била принцесата. Била ли е красива? Била ли е изпълнена с дълбока магия? Бащата на Голиат ни казва, че е имала собствен храм и стотици жреци. Започнал е да разкрива храма – новия му проект. Не ми е позволено да посещавам разкопките там, защото е опасно – части от храма се държат от дървени греди и Голиат се тревожи за мен и за бебето, затова трябва да почакам. Трябва да почакам, докато видя храма ѝ.
Пристига телеграма за мен. Има нарисувано голямо червено сърце.
Скъпа госпожице Мирър,
Исках да ви кажа колко ужасно съжалявам, че замалко да ви изядат в дома ми. Много си мислех за вас. Господин Фингърс също си мисли за вас; още е в плен на огледалото и няма да го пусна. Лош татко! Мисля, че без вас ми е скучно; ако имах слуги, щях да им хвърля един хубав бой. Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха