Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Върнах се в Лондон. Делото срещу Мортимър и Доти Кръмп беше по всички заглавия на вестниците. Лицата им надничаха от страниците като духове, пленени в стъкло.

Върнах се на работа, където ме чакаха няколко пакета. Красиво опаковани кутийки, всяка с комплект човешки зъби.

Господин Тъмбълти нямаше да ме остави на мира. Занесох ги на инспектор сержант Парсифал Уайт, поседях в кабинета му, докато той ги разглеждаше внимателно, и му обясних какво беше станало.

– Колко такива подаръка си получил, Голиат?

Беше обгърнал кутийката с пръсти.

– Дотук – шест, сър.

– След като получих телеграмата ти, отправих някои общи запитвания за Тъмбълти, за да видя дали някой е чувал за него. Надявам се скоро да се появи някаква информация за него. Това е някакъв обсебен и странен човек.

Бъди особено предпазлив, Голиат. Ще изпратя полицай пред жилището ти довечера. Казва се Уолнът. Много надежден. Дръж ме в течение, ако пристигнат други неприятни пакетчета. Прилича ми на някакъв циркаджия. Иска реакция. Не му я давайте. Нека го подмамим да се покаже.

– Според вас какво иска от мен?

Инспектор Уайт остави кутийката със зъби обратно на масата.

– Ясно е, че е напълно побъркан. Обича да си играе. Ти си развалил една от игрите му и сега трябва да си платиш.

Полицай Уолнът прекара вечерта пред жилището ми. Наблюдавах го от таванското прозорче. Понякога се зазяпваше в звездите и си свиркаше и затова го харесах. Правех същото в Кайро, когато бях малък. И явно много обичаше да яде, защото си беше взел няколко опаковани сандвича и голямо парче сливов сладкиш в джоба. Занесох му топъл чай, което го зарадва.

– Благодаря ви, сър – отвърна ми той с трохи от сладкиш около устата.

– Нещо подозрително? – попитах.

– Не, никакви следи от лунатици, сър. Малко по-рано един накуцващ човек и едно улично куче, но нищо друго за докладване.

– Много съм ви признателен за това. Благодаря.

– Удоволствието е мое. Звездите се виждат. Много са ярки. Вечерта си е прекрасна. Ако перкото със зъбите се появи, сър, ще го пипна.

– Благодаря ви, Уолнът.

И се върнах в жилището си, където на входа ме чакаше кутийка с червена панделка.

На сутринта се появиха някои резултати от запитванията на инспектор Уайт за господин Тъмбълти. Една стара дама чакаше в кабинета на Уайт с информация. Седеше прегърбена над бюрото му, в мръсна кафява рокля с дантели и мърляви ръкавици в същия цвят. Лицето и беше набръчкано и сиво, с висока купчина бяла коса на главата и изгнили черни зъби. Вонеше ужасно, като дъното на Темза. С инспектор сержант Уайт седнахме срещу нея и той започна с въпросите.

– Благодаря ви, че дойдохте. Може ли да попитам как се казвате?

Устните на съществото помръднаха малко нестабилно.