Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Египетската изложба беше на втория етаж. Видях трима души да се въртят там. Момиченце с майка си, хванати за ръка, загледани в един златен и тюркоазен супник в шкаф с резбовани крокодили. Едно кюре с червена коса и голям и също толкова червен нос пипаше черния саркофаг в средата на помещението, където един млад цар спеше в смъртта си. Чух как момиченцето говореше на майка си:

– Мамо, защо толкова харесват крокодили? Крокодилите ядат хората.

Отидох до кюрето.

– Здравейте, господин Тъмбълти.

Знаех, че е той. Знаех, че пак нямаше да устои.

Той се обърна с маниакална усмивка.

– А, браво, инспекторе. Значи намерихте госпожа Пудинг?

– Да.

– Да знаете, че е в траур. Надявам се, че сте се държали мило с нея.

Не отговорих.

– Но, разбира се – продължи той, – човекът е мъртъв от петнайсет години, така че все някога трябва да го преодолее.

– Трябва да ви арестувам, Тъмбълти.

– Някога били ли сте в Египет, инспектор Уайт?

– Не.

– Удивително място. Бях там доста месеци, пътувах и събирах предмети от разкопки. Запознат ли сте с египетските богове?

– Господин Тъмбълти, трябва да идем в участъка и там да проведем този разговор. Скоро ще дойдат други полицаи.

– Има един бог на име Апофис. Идва от Подземния свят. Той е змийски бог, но което е по-важно, той е стихия на хаоса. Харесвам хаоса. Тялото или извивките на бога змия представляват бездна или черна дупка, която поглъща хората. Разбирате ли какво ви казвам, инспектор Уайт?

– Мисля, че знам какво сте.