Тръпка [bg]

— Ще ми помогнеш ли да ги вкараме вътре? — попита Бек.

Извърнах се, за да го погледна, и видях вълка. Измъкваше лапи от въжето, стягало човешките му ръце, и се опитваше да се освободи от тениската си. Звярът сведе муцуна и изръмжа. Гледаше вързаното момиче, стенещо на пода пред него. Само за миг Бек се озова пред багажника на комбито, сграбчи вълка и го хвърли така, че да падне по гръб. Приведе се над него, стисна муцуната му с едната си ръка и се взря отблизо в очите му:

— Дори и не си помисляй да се биеш — озъби се той. — Нямаш власт тук.

След това пусна муцуната и главата на вълка се удари в тапицирания под на багажника с приглушено тупване. Животното бе спряло да се съпротивлява и отново се разтрепери, на път да се трансформира обратно.

Божичко. Не можех да гледам това. Беше достатъчно лошо, че самият аз го бях преживял веднъж; болката и страхът, че не знаеш коя кожа ще носиш в следващия момент. Погледнах към Бек:

— Направил си го нарочно, нали?

Той приседна спокойно върху задната броня, сякаш зад гърба му нямаше треперещ неконтролируемо вълк и стенещо момиче. Някъде там лежеше и онова трето тяло, което все така не помръдваше. Дали беше мъртво?

— Сам, това най-вероятно е последната ми година. Не мисля, че през следващата ще се трансформирам отново. Положих невероятни усилия, за да запазя човешкия си облик дори и през тази. — Видя очите ми, спрели се върху различните яки, които се подаваха под пуловера му, и кимна. — Имаме нужда от тази къща. Глутницата се нуждае от човешки защитници. Самият ти знаеш това. Не можем да разчитаме на никого другиго. Единствените хора, които могат да ни защитят, сме самите ние.

Не казах нищо. Той въздъхна:

— Това е и твоята последна година, нали Сам? Не мисля, че ще се трансформираш отново в човек. Ти още беше вълк, когато аз се трансформирах, а всъщност трябваше да бъде обратното. Не знам защо са ти дадени толкова малко години. Може би заради това, което родителите ти сториха с теб. Трижди проклета съдба. Ти си най-добрият от нас.

Мълчах. Не ми достигаше въздух, за да мога да произнеса каквото и да било. Гледах косите му, изцапани с кръв. Не бях я забелязал преди това заради тъмнокестенявия им цвят, но сега виждах ясно няколкото сплъстени кичура.

— Сам, кой щеше да се грижи за глутницата, а? Шелби? Имахме нужда от още вълци. Вълци, които са в началото на цикъла си, за да може всичко да е наред още поне осем или десет години.

Не можех да откъсна очи от сплъстените от засъхналата кръв кичури. Но все пак успях да проговоря:

— Ами Джак?

— Хлапето с пушката — Бек сви презрително устни. — Можем да благодарим на Шелби и Сейлъм за него. Нямаше как да отида, за да го потърся. Прекалено е студено. Ще трябва сам да ни намери. Надявам се в името на всичките дяволи от ада, че няма да направи някоя глупост преди това. Дано е запазил достатъчно от разсъдъка си, за да не се мярка пред очите на хората, преди да се е стабилизирал.