Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 131
Перейти на страницу:

Зад гърба му момичето изпищя, висок, тънък, обезсилен писък, и след поредния спазъм кожата й се покри с черна козина. Раменете й се извиха, ръцете й се опряха в пода и оттласнаха тялото й назад, за да може да застане на новите си лапи. Спомних си болката при трансформацията. Болката от безвъзвратната загуба. Болката от този последен момент, в който губех себе си, губех това, което ме правеше Сам. Тази част от мен, която можеше да запомни името на Грейс.

Изтрих рязко търкулналата се по бузата ми сълза, докато наблюдавах агонизиращото в борбата между човека и вълка момиче. Единственото, за което можех да мисля в този момент, беше благодаря ти Господи, че Грейс никога не е преминала през това.

— Бек — казах, примигвайки, преди да го погледна отново, — ще гориш в ада за това.

Не изчаках, за да видя реакцията му. Просто си тръгнах. Искаше ми се никога да не бях идвал.

* * *

В тази нощ, също както и във всяка друга, откакто бях срещнал Грейс, я държах в обятията си и слушах как родителите й се движат из хола. Напомняха ми на малки, заети безмозъчни птички, които летят край гнездото си ден и нощ, толкова увлечени в удоволствието да го дострояват с нови клечици, че така и не забелязват, че то е празно от години.

Бяха шумни — смееха се, бъбреха, тракаха с чинии в кухнята, въпреки че не бях забелязал някой от тях да е готвил, откакто бях тук. Те бяха като тийнейджъри, намерили бебе в кошница пред прага си, които просто не знаеха какво да правят с него. Щеше ли Грейс да бъде различна, ако имаше глутницата — моето семейство? Ако имаше Бек.

Още чувах думите му, потвърждаващи това, от което се страхувах. Истина беше, това бе последната ми година.

Въздъхнах:

— Краят.

Не го произнесох гласно. Просто исках да усетя формата на думата между устните си.

В нежната крепост на обятията ми, Грейс се размърда и положи лице върху гърдите ми. Вече спеше. За разлика от мен — аз трябваше да преследвам съня си като ловна плячка — тя можеше да заспи за секунда. Завиждах й.

Пред очите ми продължаваха да изплуват образите на Бек и онези хлапета. Сцената се разиграваше в главата ми хиляди пъти.

Исках да разкажа на Грейс за това. Не исках да й разкажа за това.

Срамувах се от Бек, раздирах се между лоялността към него и лоялността към самия себе си. До този момент дори не бях помислял, че това може да са две коренно различни неща. Не исках Грейс да си мисли лоши неща за човека, който ме беше отгледал, но имах нужда да споделя, да се освободя от непосилната тежест в гърдите си.

— Заспивай — промърмори тя и прокара ръка по тениската ми така, че ме накара да мисля за всичко друго, но не и за сън. Целунах затворените й клепачи и въздъхнах. Тя отново прошепна: — Шшш, Сам. Каквото и да е, може да почака до сутринта. Ако не може, значи така или иначе не си е струвало. Заспивай.

Понеже тя ми го беше казала, успях да го сторя.

Тридесет и втора глава: Грейс

7°С

Първото нещо, което Сам ми каза на следващия ден, беше:

— Време е да те изведа на нормална среща.

Добре де, всъщност първото нещо, което каза, беше: „Сутрин си очарователно рошава“. Но първите му смислени думи (отказвах да повярвам, че съм рошава сутрин) бяха тези за срещата. Днес беше неучебен ден, така че разполагахме с цялото време за себе си — съдбата явно беше решила да ни поглези. Поканата му за нормална среща беше отправена, докато разбъркваше овесена каша и гледаше през рамо към вратата. Въпреки че родителите ми бяха излезли рано за някакъв организиран от баща ми пикник, Сам продължаваше да изглежда притеснен, че ще се върнат всеки момент и ще го погнат с факли и вили.

Отидох при него и се приведох над плота, поглеждайки със съмнение към тенджерата. Не бях особено вдъхновена от идеята за овесена каша. Бях се опитвала да правя такова нещо преди и вкусът на крайния резултат беше много… здравословен.

— На среща, а? Къде ще ме заведеш? На някое интересно място, например насред гората?

Той притисна пръст към устните ми, без да се усмихва:

— На нормална среща. Нещо вкусно за ядене и забавление, забавление, забавление.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)