Тръпка [bg]

Тридесета глава: Сам

5°С

— Имаш ли нещо против да отидем до къщата на Оливия? — попита Грейс, докато се качваше в колата, съпроводена от леден повей. Присвих се в седалката си и тя побърза да затвори вратата след себе си. — Извинявай за това. Станало е наистина студено, нали? Както и да е. Не искам да ходим на гости при Оливия, просто ми се ще да минем оттам. Рейчъл каза, че пред дома й е имало вълк, който драскал по вратата. Може би ще попаднем на някаква следа.

— Ами да действаме — казах, повдигнах ръката й към устните си, целунах я леко и я върнах върху волана. После се отпуснах на седалката и вдигнах томчето на Рилке3, което си бях взел, за да имам какво да чета, докато я чакам.

Грейс леко се усмихна при докосването ми, но не каза нищо, докато излизаше от паркинга. Наблюдавах напрегнатото й лице и стиснатите устни, чакайки да ми каже какво я тревожи. Когато не го направи, отворих книгата си.

— Какво четеш? — попита ме тя след дълго мълчание.

Бях доста сигурен, че прагматичен човек като нея не е чувал за Рилке.

— Поезия.

Тя въздъхна и вдигна поглед към мъртвешки бялото небе, което сякаш бе притиснало пътя пред нас.

— Не си падам по поезия — отбеляза и след това, явно осъзнала, че може да се обидя от думите й, побърза да добави. — Може би просто съм чела грешните неща.

— А може би просто си чела по грешен начин — възразих. Бях виждал книгите на Грейс — криминални романи и научна литература. Текстове, които разказваха, а не описваха. — Трябва да се вслушаш в мелодията на думите, а не само в това, което казват. Също като в песен.

Когато Грейс се намръщи, разлистих книгата и се приведох по-близо до нея.

Тя хвърли бърз поглед към страницата, на която бях отворил:

— Ама това дори не е на английски!

— Има и превод. — Въздъхнах, когато спомените отново ме обгърнаха. — Улрик използваше Рилке, за да ме научи на немски. Сега аз ще го използвам, за да те науча на поезия.

— На чужд език? — попита тя.

— Точно така. Чуй това. Was soll ich mit meinem Munde? Mit meiner Nacht? Mit meinem Tag? Ich habe keine Geliebte, kein Haus, keine Stelle auf der ich lebe.

Грейс изглеждаше объркана. Дъвчеше устната си по ужасно сладък, леко нервен начин.

— Какво означава това?

— Не е важно. Важното е да чуеш как звучи. Смисълът идва после. — Търсех начин да й обясня това, което имах предвид. Исках да й припомня начина, по който се беше влюбила в мен, докато бях вълк. Без думи. Виждайки нещо в мен отвъд очевидното значение на вълчата ми кожа. Това, благодарение на което съм Сам.