Червения вълк [bg]

Чува се шум от прехвърляни документи.

— JU 2002:13 — новият законопроект за изпълнение на наказанията — казва тя.

Аника задрасква „Русенбалд 4“ и записва „Регерингсгатан“.

— Не съм го разбрала правилно — заявява тя. — Ще се опитам да се свържа с него утре.

Натъпква бележките в чантата, грабва шапката, ръкавиците и шала, рови за мобилния в бъркотията върху бюрото си, но не го открива и решавайки, че вероятно е някъде из чантата, отваря рязко вратата и тръгва през помещението на новините.

Янсон току-що е пристигнал. Седи рошав, с мътен поглед и чете местния печат.

— Нещо й има на тая машина — оплаква се той на Аника и сочи пластмасовата чашка.

— Не е ли време за цигара? — пита тя и Янсон мигом измъква пакетчето.

Аника влиза в празната стаичка за пушене.

— Май попаднах на сериен убиец — уведомява тя Янсон, докато той пали двайсетата цигара за деня.

Пуска облаче дим и се вторачва във вентилатора.

— Май?

— Нямам представа дали полицията знае и доколко е наясно — отвръща тя. — Надявам се да пипна Q на път към комисията след четвърт час.

— С какво разполагаш?

— Три смъртни случая. Един прегазен журналист, а шофьорът е избягал, момче заклано в Люлео и убит общински съветник в Йостхамар. Роднините и на тримата са получили анонимни писма в деня след смъртта им. Цитати на Мао, написани на ръка върху лист А4, пратени в пликове с герба на Швеция и пощенска марка с изображение на хокеист.

Янсон фиксира стъкления си поглед върху нея, изтощен от осемнайсет години нощна смяна, четвърта жена и пето бебе.

— Значи, всичко ти е ясно. Остава само полицията да го потвърди.

— При малко късмет може и да разполагат с още информация.

Редакторът поглежда часовника си.

— Слизай веднага долу — казва той, — докато гаси наполовина изпушената цигара в хромирания пепелник. — Ще поръчам кола.

Пред главния вход чака такси.

— Име? — пита шофьорът.

— Торщенсон — отвръща Аника и се настанява отзад.

Стар номер от времето на предишния главен редактор. Аника, Янсон и неколцина от останалите винаги поръчват такси от името на предишния шеф, защото често пъти се оказва по-бързо да вземеш случайно преминаващо такси, вместо да чакаш поръчаното. Понякога, ядосани от напразно чакане на „Торщенсон“, шофьорите влизат, крещейки името в претъпканата дежурна стая, и това неизменно предизвиква кикот сред колегите. И макар Торщенсон да е отдавна изместен от Шюман, старата традиция не умира.

По предното стъкло бие суграшица, която кара Аника да примига и потръпне. Движението е натоварено. Светофарът дава зелена светлина, но колоната автомобили не помръдва.