Сянката на чинара [bg]

— Ще видим. Ти си неопитен, Джейк, и трябва да се оттеглиш. Е, да, издейства няколко хубави присъди, но това не е наказателно дело. Очертава се сложно гражданско дело за много пари и ти си нагазил в прекалено дълбоки води.

Джейк си прехапа езика и си напомни колко презира човека отсреща. Бавно и внимателно процеди:

— Ти беше прокурор, Руфъс. Кога стана специалист по граждански дела?

— Аз съм опитен адвокат. През последната година съм имал само граждански дела. Освен това Систрънк е в екипа ми. Той осъди полицейското управление в Мемфис три пъти през последната година за повече от един милион долара.

— И всичките дела се обжалват. Не е получил нито цент.

— Но ще получи. Както ще ви сритаме задниците и по делото „Хъбард“.

— Колко ще приберете, Руфъс? Петдесет процента?

— Поверително е, Джейк. Знаеш го.

— Трябва да бъде публично достояние.

— Не завиждай.

— Дочуване, Руфъс — каза Джейк и затвори.

После хукна надолу по стълбите.

— Връщам се след минутка — викна той на Рокси, докато минаваше покрай бюрото й.

Беше десет и половина и Кафето беше празно. Дел бършеше вилици на плота, когато Джейк влезе и се настани на високото столче до него.

— Малко почивка, а? — попита тя.

— Да. Едно безкофеиново кафе, моля те.

Джейк често се появяваше по необичайно време и често го правеше в опит да избяга от кантората и от телефона. Тя му наля една чаша и се примъкна по-наблизо, като продължи да бърше приборите.

— Какво знаеш? — попита Джейк, докато разбъркваше захарта.

Дел правеше ясно разграничение между онова, което знаеше, и онова, което чуваше. Повечето й клиенти смятаха, че повтаря всичко, което стигаше до ушите й, но Джейк беше сигурен, че не е така. След двайсет и пет години в Кафето тя беше чула достатъчно неверни слухове и откровени лъжи, за да знае колко много може да навредят. Въпреки репутацията си Дел всъщност беше доста предпазлива.

— Е — поде тя, — според мен Лети не си помага, като води онези черни адвокати от Мемфис.

Джейк кимна и отпи. Тя продължи:

— Защо го е направила, Джейк? Мислех, че ти си нейният адвокат.

Говореше за Лети така, все едно я познаваше, откакто се помни, а всъщност изобщо не я беше виждала. Което в момента не беше необичайно за Клантън.

— Не, не съм неин адвокат. Аз съм адвокат по наследството. Ако си свърша работата, тя ще получи парите. Няма причина да си наема адвокат.