Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 163
Перейти на страницу:

Това навярно беше предпазна мярка, за да скъта приходите от своето лично производство. Не искаше да ги оставя да попадат в пробитото котле на семейния бюджет. Той с положителност не беше сребролюбив човек, пък и какво ли можеше да му донесат малкото мед и восък? Навярно цялата работа беше да има възможност да върши нещо, в което баронът да не си навира носа, да не го води за ръка. Или просто Карега не желаеше да смесва малкото неща, които обичаше, като пчеларството, с многото, които не обичаше, като администрацията и управлението.

Но, тъй или иначе, беше факт и обстоятелството, че нашият баща никога не би му позволил да държи пчели близо до къщата. Баронът страдаше от необоснован страх да не бъде ужилен. Когато случайно се сблъскваше с пчела или оса в градината, побягваше неразумно по алеите, хващайки с ръце перуката си, сякаш за да се предпази от клюна на орел. Веднъж, като постъпи тъй, перуката му отлетя, пчелата, разлютена от внезапното му подскачане, се спусна към него и го ужили по плешивия череп. Три дни притиска главата си с марли, напоени с оцет. Тъй беше устроен — горд и силен при сериозните ситуации, той пощуряваше от малко одраскване или пъпчица.

Енеа Силвио Карега беше разпръснал пчеларската си дейност на много места из цялата долина на Омброза. Собствениците му бяха дали разрешение да държи по един, два или три кошера на някой синор край техните ниви в замяна на малко мед. Карега вечно сновеше от едно място на друго, като се занимаваше с кошерите, движейки се, сякаш имаше пчелни крачка вместо ръце. Приликата понякога се дължеше на това, че нахлузваше черни ръкавици, за да се предпази от ужилване. На лицето си под феса слагаше черна мрежа. При дишането тя се залепваше или издуваше пред устата му. Карега раздвижваше някакъв уред, който изпускаше дим, за да отпъжда насекомите, докато бърка в кошера. И всичко това — бръмченето на пчелите, мрежата, облакът пушек, изглеждаше на Козимо като някакво чародейство, с което този човек се опитваше да се занимава, за да изчезне от там, да бъде изличен, да отлети, да се прероди в друго същество в друго време и на друго място. Но не беше много могъщ чародей, защото се появяваше отново и отново все същият, като понякога смучеше ужиления си пръст.

Беше пролет. Една сутрин на Козимо се стори, като че въздухът е полудял. Трептеше от нечуван звук. Бръмчене, което в отделни мигове ехтеше подобно тътен. Въздухът сякаш беше затъмнен от град, който, вместо да пада, се движеше в хоризонтална посока и се въртеше бавно, рядък по краищата, но увлечен в средата от нещо като по-гъст център. Това беше неизброимо множество пчели. Околността бе потънала в зеленина, цветя и слънце, а Козимо, който не разбра какво става, бе обзет от мъчително нетърпение и възбуда.

— Пчелите бягат! Рицарю адвокат, пчелите бягат! — започна да вика той, като хукна от дърво на дърво да търси Карега.

— Не бягат, роят се — обади се гласът на рицаря.

Козимо го видя под себе си. Изникна като гъба и му направи знак да пази тишина. После веднага побягна и изчезна. Къде ли отиде?

Беше времето на роенето. Рояк пчели беше последвал царицата вън от стария кошер. Козимо се огледа. Рицарят адвокат се появи на вратата на кухнята. В ръцете си държеше менче и тиган. Той заблъска тигана в менчето и вдигна голям шум — тинк- тинк! Звукът беше досаден и тъй се удряше в тъпанчетата, че ти идеше да си запушиш ушите. Като блъскаше двата медни съда на всеки три крачки, рицарят адвокат вървеше след рояка пчели. При всяко издрънчаване роякът като че се разтърсваше. За миг се спускаше и издигаше, бръмченето сякаш ставаше по-глухо, а летежът — по-несигурен. Козимо не виждаше добре, но му се струваше, че сега целият рояк се събира около една точка сред зеленината и не прехвръква по-нататък. А Карега продължаваше да бие менчето.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)