Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 163
Перейти на страницу:

Дойде зимата. Козимо си направи кожена шуба. Съши си я сам от кожи на различни животни, които беше ударил: зайци, лисици, белки и порове. На главата си носеше все същата шапка от кожата на дивата котка. Направи си и панталон от козя кожа с дъно и колена от мешин. А колкото до обущата, най-накрая разбра, че най-подходящото нещо за дърветата са пантофите, и си направи едни, но не зная от каква кожа, може би от язовец.

Така се бореше със студа. Трябва да кажа, че по онова време при нас зимите бяха меки. Нямаше го сегашния студ, за който се казва, че Наполеон е домъкнал чак от Русия и който го гонел по петите дотук. Но и тогава не беше за предпочитане да прекараш зимна нощ на открито.

За нощите Козимо беше възприел варианта мях от кожа. Не използваше палатки и колиби, а само един мях с козината навътре, закачен на клон. Вмъкваше се вътре, изчезваше и заспиваше, свит като дете. Ако необикновен шум смутеше нощта, от отвърстието на чувала се показваше кожената шапка, цевта на пушката и най-после Козимо с опулени очи. Разказваха, че очите му били започнали да светят в мрака като на котките и бухалите. Аз обаче не забелязах това.

А сутрин, когато се обадеше сойката, от чувала излизаха две ръце, свити в юмруци, юмруците се издигаха и двете ръце бавно се протягаха. Като се разкършваше, Козимо показваше навън прозяващо се лице, после се виждаха гърдите, пушката, преметната през рамо, и шишенце с барут. Краката му бяха започнали да се изкривяват поради навика да стои клекнал и да лази на четири крака. Тези крака изскачаха навън, раздвижваха се и тъй с разкършване на гърба, почесване под кожената шуба, вече буден и свеж като кукуряк, Козимо започваше своя ден.

Отиваше при чешмата, защото си имаше висяща чешма, измайсторена от него или по-скоро изградена с помощта на природата. Наблизо минаваше поток, който на едно стръмно място се спускаше като водопад, а недалеч вековен дъб издигаше своите клони. С парче кора от топола, дълго някой и друг метър, Козимо беше направил нещо като улей, който докарваше водата от водопада до клоните на дъба. Там той можеше да пие и да се мие. Имаше и сапун. С помощта на сапуна, като го прихванеше понякога, переше дрехите си. Беше си докарал на дъба и едно корито. После просваше прането да се суши на въжета, опънати от клон до клон.

Изобщо правеше всичко по дърветата. Беше открил и начин да препича на шиш ударения дивеч, пак без да слиза. Постъпваше по следния начин: с огниво запалваше шишарка и я хвърляше на земята на място, приспособено за огнище. Огнището го бях изградил аз от гладки камъни. После мяташе отгоре клечки и вършини, стъкваше огъня с помощта на пиростия, завързана на дълга тояга, така че пламъкът да стига шиша, който бе закачен на два клона. Всичко това изискваше внимание, защото винаги има опасност да предизвикаш пожар в гората. Не случайно това огнище също беше под дъба близо до водопада, от който можеше да се черпи колкото вода потрябва в случай на опасност.

Една част от ударения дивеч Козимо използваше за храна, а останалото заменяше при селяните срещу плодове и зеленчуци. Той просто живееше добре, дори нямаше нужда да му се изпраща каквото и да е от къщи. Един ден научихме, че всяка сутрин пиел прясно мляко. Бил се сприятелил с една коза, която идвала и се изкачвала до ниския чатал на едно маслиново дърво. Дори не се изкачвала, а само надигала задните си крака. Козимо слизал с кофа до чатала и я доял. Подобно споразумение имал и с една червена кокошка, падуанска порода, много умна. Направил й тайно полог в хралупата на друго дърво и през ден намирал там по едно яйце, което изпивал, като пробивал две дупчици с игла.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)