Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 163
Перейти на страницу:

Можеше да бъде видян по всяко време на деня на полето, заобиколен от въоръжени с белове и мотики хора, той самият, с аршин и навит на руло чертеж, да дава нареждания да се изкопае канал и да размерва терена с крачките си, които бяха много къси и трябваше да се старае да ги удължава. Заставяше селяните да копаят на едно място, после на друго, накрая ги спираше и отново започваше да мери. Вечерта прекратяваше работата. На другата сутрин рядко решаваше да продължи на същото място. И така се губеше цяла седмица.

Неговите занимания с напоително дело бяха породени от силно желание, горещи пориви и страст. Изглежда, така се връщаше към скъп спомен, който пазеше в сърцето си: чудните, щедро напоени владения на султана, овощните и зеленчуковите градини, където трябва да е бил щастлив, навярно това са били най-светлите мигове в неговия живот; и тези поля и градини в Турция или Берберия той сравняваше непрекъснато със земите на Омброза и чувстваше подтик да ги преобрази, да се опита да ги доближи до своя спомен, и тъй като неговият занаят и изкуство беше хидравликата, там той съсредоточаваше тази жажда за промяна, ала непрекъснато се сблъскваше с една различна реалност и оставаше разочарован.

Практикуваше също радиестезия, без да го видят, защото бяха времена, когато тези странни занимания можеха да се приемат за магьосничество. Веднъж Козимо го завари на една ливада да прави пирует с раздвоена пръчка. Явно само се опитваше да наподобява нещо видяно, нямаше никакъв опит и от това също не излезе нищо.

За Козимо бе полезно да изучи характера на Енеа Силвио Карега. Ето защо: разбра много за самотността, което после му послужи в живота. Бих казал, той отнесе със себе си завинаги чудатия образ на рицаря адвокат като предупреждение какво може да се случи на човек, който отделя своята съдба от съдбата на другите. Козимо успя никога да не заприлича на него. Макар и самотник, съумя да остане на страната на ближния.

XII

Понякога нощем Козимо се събуждаше от викове.

— Помощ! Разбойници! Хванете ги!

Бързо се отправяше към мястото, откъдето се чуваха гласовете. Нерядко това беше жилище на дребни собственици, някое семейство бе наизлязло от дома си полуголо и всички си скубеха косите.

— Ай, горко ни! Ай, горко ни! Нападна ни Джан дей Бруги[24] и ни отнесе цялата реколта!

Струпваше се народ.

— Джан дей Бруги? Той ли беше? Видяхте ли го?

— Той, той! Носеше маска на лицето, размахваше пищов дълъг ей толкова! Още двамина маскирани вървяха след него. Той ги командваше! Беше Джан дей Бруги!

— И къде е сега? Накъде отиде?

— Ама че го рече! Иди да гониш Джан дей Бруги! Кой знае къде е вече в този час!

Друг път викаше някой пътник, оставен насред пътя, след като му бяха ограбили всичко: кон, кесия, наметало и багаж.

— Помощ, помощ! Ограбиха ме! Джан дей Бруги!

— Кажи как стана! Разкажи!

— Скочи от там, черен, брадат, с насочен мускет! За малко да си загина!

— Бързо да го настигнем! Накъде избяга?

— Насам! Не! Може би — натам! Носеше се като вятър.

Козимо си беше втълпил, че трябва да види Джан дей Бруги. Прекосяваше гората надлъж и нашир, преследваше зайци и патици, насъскваше дакела.

— Търси, търси, Отимо Масимо!

В действителност искаше да открие самия бандит, и то не за да му каже или да му направи нещо лошо, а само за да погледне в лицето една толкова известна личност. Ала не успя да го срещне, макар понякога да обикаляше цяла нощ. „Това означава, че тази нощ не е излизал“, казваше си Козимо, а ето че на сутринта тук или там из равнината група хора пред прага на някоя къща или при някой завой на пътя коментираха нов грабеж. Козимо дотичваше и надаваше ухо, за да чуе какво се е случило.

— Ей, ти, дето стоиш вечно по горските дървета — попита го веднъж някой, — никога ли не си виждал Джан дей Бруги?

вернуться

24

Джан дей Бруги — Джан Бурена, Джан от пущинака. — Б. пр.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)