Господарят на войната

Спомените ме накараха да млъкна за миг и да въздъхна.

— Горкият Артур. Наистина не му вървеше с жените, все ги избираше едни… Като изключим Айлийн, разбира се, но нея не я е избирал. Получи я като робиня.

— Какво стана с Айлийн?

— Умря по време на войната със саксите.

— Убиха ли я? — потръпна Игрейн.

— От епидемията умря. Съвсем естествена смърт.

Христос.

Това име наистина изглежда странно насред страницата, но аз ще го оставя. Точно когато ние с Игрейн си говорехме за Айлийн, в стаята влезе епископ Сенсъм. Светецът не може да чете, и тъй като в никакъв случай не би одобрил написването на тази история за Артур, двамата с Игрейн се правехме, че пишем евангелието на сакски. Казвам, че не може да чете, но Сенсъм всъщност може да разпознава няколко думи и Христос е една от тях. Затова и я написах. Той я видя и подозрително изръмжа. Напоследък изглежда много стар. Почти цялата му коса е окапала, останали са само два бели кичура отстрани, точно като ушите на Лютигерн, Господарят на мишките. Болеше го като уринираше, но той не пожела да остави мъдрите жени да го лекуват, защото били езичници. Светецът твърдеше, че Бог щял да го излекува. А аз понякога се моля, да ме прости Бог, светецът по-скоро да умре, защото тогава нашият малък манастир щеше да се сдобие с нов епископ.

— Вие добре ли сте, милейди? — попита той, след като надникна в пергаментовия лист.

— Благодаря, добре съм, епископе.

Сенсъм започна да обикаля стаята, пъхайки си носа тук-там с надеждата да намери нещо нередно, макар че какво ли би могъл да открие. Стаята е съвсем скромна; нар, писалище, табуретка и огън. Щеше да му е приятно да ми направи забележка, ако огънят гореше, но днес е много мек ден и пестя малкото дърва, които светецът ми разрешава да ползвам. Той бръсна с пръсти пухче прах, но реши да не го обсъжда, затова се обърна към Игрейн.

— Времето ви май наближава, лейди?

— Казват, че ми остават по-малко от два месеца, епископе — отговори Игрейн и направи кръстен знак върху синята си рокля.

— Вие, разбира се, знаете, че нашите молитви за вас ехтят в небето — каза Сенсъм без изобщо да му мигне окото от тази пълна лъжа.

— Молете се и саксите да не дойдат твърде близо — вметна Игрейн.

— Нима идват? — разтревожи се Сенсъм.

— Съпругът ми дочу, че се готвят да нападнат Рате.

— Рате е далече — махна с ръка епископът.

— На ден и половина път — припомни му Игрейн, — при това Рате е последната крепост между нас и саксите, друга няма.

— Бог ще ни закриля — каза епископът, несъзнателно повтаряйки отдавна умрялата вяра на набожния крал Мюриг от Гуент, — както ще закриля и вас в часа на вашето изпитание.

Той постоя още няколко минути, но всъщност нямаше работа нито с мен, нито с кралицата. Напоследък светецът е много отегчен. Няма с кого да се заяжда. Преди няколко седмици умря брат Маелгуин, най-силният сред нас, който вършеше по-голямата част от физическата работа в манастира. С неговата смърт епископът загуби много, защото едно от любимите му занимания бе да залива брат Маелгуин с презрението си. Когато измъчваше мен не беше същото, защото аз понасях злобата му търпеливо, пък и бях под закрилата на Игрейн и нейния съпруг.