Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Данъчната администрация предвижда, че ако програмата продължава да функционира, правителството ще си получи поне 12 милиарда от липсващите данъчни постъпления през следващата година, и още повече през следващите. Вместо да разшири програмата обаче, Конгресът я отрязва — при това като част от федералната програма за намаление на дефицита! Сега разбирате ли какво искам да кажа?
Да вземем контрола върху хранителните продукти. Съществуват всевъзможни високотехнологични прибори за тестване на месото за зарази. Но правителството няма пари да инвестира в тях, затова федералните инспектори продължават да контролират месото визуално, както си минава по контейнерите. Хайде сега се опитайте да си представите колко внимателно ще наблюдава нископлатеният инспектор по храните всяко едно от 18000 напълно идентични пилета, които се точат край него на конвейер всеки божи ден от работната седмица? Наречете ме циник, но много се съмнявам, че след дванайсетгодишна служба въпросният инспектор е в състояние да си каже: „Я, ето още пилета — това може да се окаже интересно!“. Във всички случаи — и това е нещо, което може би трябваше да хрумне и на още някой досега — микроорганизмите са невидими с просто око.
В резултат, както признава самото правителство, 20 процента от пилешкото и 49 процента от пуешкото е заразено. До какви разноски за лечение на болести води това, може да предположи всеки, но се счита, че ежегодно около 80 милиона души се разболяват от храна, заразена при обработката, което струва на държавата някъде между 5 и 10 милиарда допълнителни медицински услуги, отразява се на продуктивността на работата и т.н. Всяка година в Съединените щати 9000 души умират от хранителни отравяния.
Което ни връща към добрата стара Федерална администрация на въздухоплаването. (Нищо не ни връща към нея, но по някакъв начин се налагаше да се добера отново до темата). ФАВ може да не е най-неефективната администрация в САЩ, но несъмнено е единствената, която държи живота ми в свои ръце, когато се намирам на 10 000 метра над земята, затова е можете да проявите разбиране към безпокойството ми, когато се оказва, че възнамерява да продаде контролната кула на някакви лица, чието име е неизвестно.
Според местния вестник сделката ще бъде приключена към края на месеца. Три дни след това съм необратимо обвързан да летя за Вашингтон от въпросното летище. Споменавам го, за да не се чудите, ако попаднете на некролога ми след две седмици.
Но може да не се наложи да чакате дотогава. Току-що питах жена си какво ще вечеряме.
Тя каза, че е приготвила сандвичи с пуешко.
Един ден край морето
Всяка година по това време жена ми ме буди с игриво пошляпване и казва:
— Имам идея. Хайде да отидем с колата до океана — това са към три часа път, и като стигнем там, да свалим голяма част от дрехите си и да поседим на пясък до свечеряване.
— Защо? — питам плахо аз.
— Ще бъде много весело — настоява тя.
— Не съм убеден — отвръщам аз. — Хората се притесняват, когато си свалям ризата на публични места. И аз се притеснявам.
— Не, ще бъде страхотно. Косите ни ще се напълнят с пясък. Обувките ни ще се напълнят с пясък. Пясъкът ще полепне по сандвичите ни и ще трябва да го гълтаме. Ще изгорим от слънцето и вятъра. А като ни омръзне да седим, ще можем да поджапаме във водата, която е толкова студена, че те заболява кожата. Привечер ще потеглим за дома заедно с 37000 други излетници и ще се набутаме в такова задръстване, че ще се приберем у дома чак към полунощ. През това време аз ще мога да правя остри забележки за шофьорските ти способности, а децата ще се забавляват, като се бодат едно друго с остри предмети. Ще бъде фантастично.
Трагедията е там, че като англичанка жена ми няма разумно отношение към солената вода, и вероятно наистина ще реши, че такова прекарване е страхотно. Честно казано, никога не съм разбирал пристрастието на британците към морското крайбрежие.
Щатът Айова, където съм израснал, отстои на повече от хиляда километра от най-близкия океан, затова за мен (и за повечето хора, родени в Айова, макар че не съм сондирал мнението на всички), думата „океан“ предизвиква плашещи асоциации с неща от рода на висок прилив и мъртво вълнение. Предполагам, че жителите на Ню Йорк изпитват подобен ужас, като чуят думи от рода на „житни поля“ и „селски панаир“. Езерото Акуаби, където плувах и изгарях на слънце през младежките си години, може да не се отличава с романтиката на Кейп Код или величието на скалистите брегове на Мейн, но пък там няма опасност някое течение да те дръпне за крака и да те откара в състояние на безпомощност до Нюфаундленд. Не, мен ако питат, задръжте си морето до капка.