Записки от една голяма страна

Прииска ми се да узная какво точно знаят сънародниците ми за Обединеното кралство, но това не става така лесно. Не можеш да отидеш при някой, пък бил той и твой добър познат, и просто да изтърсиш:

— Я ми кажи, знаеш ли какво означава „Канцлер на хазната“38 или:

— Вярно ли е, че Шотландия се намира на север от Англия?

Би било нахално и неучтиво, а вероятно и смущаващо за човека, когото ще разпитвам.

Тогава ми хрумна, че един по-дискретен начин да задоволя любопитството си е да отида в библиотеката и да разгледам американските пътеводители за Великобритания. От тях се надявах да разбера от каква информация се нуждаят американците, преди да предприемат пътуване до Обединеното кралство.

Така че отидох в библиотеката и се упътих към справочниците. Открих четири книги специално за Великобритания, плюс още осем за цяла Европа. От пръв поглед си харесах „Европа през 1996“ на Рик Стийвс. Не бях чувал никога за Рик, но ако можеше да се вярва на корицата, той прекарвал по няколко месеца всяка година „в опипване на фиордите и милване на замъците“ — което ми прозвуча извънредно плахо и нежно, а освен това и малко безсмислено. Натрупах всички книги на една маса в ъгъла и се заех с увлекателните си проучвания.

Е, мога да кажа, че открих отговора и той е, че американците не знаят кажи-речи нищо за Великобритания, поне ако се вярва на изчетените от мен пътеводители. Съгласно различните издания, американските туристи на Острова трябва да бъдат уведомени, че „Глазгоу не се римува с «кау»“39, че лирите стерлинги вървят в Шотландия и Уелс „без проблем, също като в Англия“, че страната разполага с „добре обучени лекари“ и „всички най-нови медикаменти“, и, разбира се, че Шотландия се намира на север от Англия — така че най-добре е да си предвидите поне един ден за тези места.

От всичко излиза, че американските туристи са доста безпомощен народ. Въпросните книги не само им обясняват какво могат да очакват от Великобритания — предимно дъжд и къщи със сламени покриви — но и как да си стегнат багажа, как да стигнат до летището, че дори как да минат през митническия контрол.

„Бъдете любезни и отговаряйте учтиво, но не ставайте прекалено разговорчиви“ са инструкциите на Джоузеф Раф, автор на пътеводителя „Фийлдинг“ за Великобритания, когато пояснява на читателите си как да разговарят с емиграционните чиновници. „Дръжте спокойно паспорта си в ръка, но не го размахвайте!“ Може да не ми е работа, но смятам, че ако се налага някой да ви обяснява как точно да си държите паспорта, като че ли нямате необходимата подготовка да прекосявате океани.

Но най-любимата ми книга си остава „Най-добрите съвети за пътуване из Европа“ от някой си Джон Уитман. Беше толкова забавна, че я прочетох открай докрай.

Книгата е пълна с мрачни предупреждения за джебчии и алчни келнери и с упътвания как да съдите авиокомпанията, ако сте се пораздрусали в самолета по време на пътуването. Господин Уитман явно изхожда от предположението, че няма начин нещата да не се объркат. Първият му съвет към американците, когато става дума за особеностите на европейските хотели, е: „Запишете си името на служителя, който ви е регистрирал“. По отношение на самолетните билети казва: