Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Изглежда, че когато старият Уолт окачи за последен път чука и триона на стената, наследникът му няма да говори като кореняк на Вермонт, дори да е роден и израснал там. Дано поне не става толкова рано.
Доклад за неефективност
Онзи ден една статия в местния вестник привлече вниманието ми. В нея се съобщаваше, че контролната кула и свързаните с нея съоръжения на близкото летище ще бъдат приватизирани. Летището работело на загуба, затова Федералната администрация на въздухоплаването се опитвала да намали разходите, като продава обслужването на приземяването на фирма, която ще може да го прави на по-ниска цена. „Говорителката на регионалния офис на Федералната администрация на въздухоплаването в Ню Йорк, Арлийн Сарлак, не бе в състояние да цитира името на компанията, която ще поеме обслужването на кулата“.
Е, това звучи крайно успокоително. Може да съм свръхчувствителен на тази тема, защото ми се случва да ползвам от време на време въпросното летище, и имам подчертан интерес там да могат да приземяват самолети приблизително по общоприетия начин. Затова и бих предпочел да знам дали кулата не е купена от компания „Консумативи за тоалетни Ню Ингланд“ или „Помощ при злополуки (Панама) ЕООД“, и че следващия път, когато самолетът ми ще се приземява, той няма да бъде напътствай от някакъв тип, изправил се на подвижна стълбичка и размахващ метла в ръка. Надявам се най-малкото Федералната администрация на въздухоплаването да има смътна идея кому продава кулата. Може да ставам заядлив, но ми се струва, че за такова нещо би могло да има някакъв файл някъде.
Трябва да се отбележи, че администрацията на въздухоплаването не блести с ефективност на работата. През април в един правителствен доклад бе отбелязано, че администрацията на въздухоплаването от години е затруднена в работата си от токови удари, стара и повредена техника, претоварен личен състав в състояние на постоянен стрес, неадекватни програми за обучение на персонала, и неправилно управление поради прекъсване на веригата на служебна йерархия. По отношение на стандартите на съоръженията, според същия доклад, 21 отделни офиса на администрацията са публикували 71 нареждания, седем стандарта и 29 спецификации. Изводът е, че във въпросната администрация нямат представа с какви съоръжения разполагат, как се поддържат тези съоръжения, и надали знаят дори чий ред е да вари кафето в офиса.
Според „Лос Анджелис Таймс“: „Поне три самолетни катастрофи са можели да бъдат предотвратени, ако Федералната администрация на въздухоплаването не беше изостанала толкова с планираната модернизация на съоръженията за контрол на въздушния трафик“.
Споменавам всичко това, защото днес смятам да говоря за некомпетентността в голям мащаб. Въпреки моите старания продължава да битува страхотният мит, че Америка е място, където се работи ефективно. Смятам да унищожа този мит веднъж завинаги. В Америка се работи по всякакъв друг начин, но не и ефективно.
Това се дължи отчасти на факта, че страната е много голяма. Големите държави раждат голяма бюрокрация. Тези бюрокрации от своя страна се размножават в много министерства и отдели, и всеки един от тях издава множество правилници и нареждания.
Неизбежните последици от това бюрократично многообразие са, че лявата ръка не само че не знае какво върши дясната, но като че ли и не подозира за нейното съществуване. Този факт се илюстрира по много интересен начин от замразените пици.
В Съединените щати производството на замразена пица със сирене се контролира от Държавния административен отдел за храни и медикаменти. Затова пък производството на замразена пица с чушки се контролира от Министерство на земеделието. Всяка администрация има свой стандарт по отношение на съдържание, обозначение на продуктите и т.н. Всяка администрация има свой екип от инспектори и свои правила, които изискват лицензи, удостоверения за одобрение и всевъзможни други документи. И всичко това само за замразената пица. Една малка държава не може да си позволи такава лудост — за подобно нещо е необходима територията на цялата Европейска общност.
Изчислено е, че съобразяването с пълния набор изисквания на Федералната администрация струва на нацията 668 милиарда долара годишно — средно 7000 долара на домакинство. Бива, бива съобразяване, ама…
Това, което придава особен привкус на американската неефективност е странния, почти налудничав подход към икономиите. Да вземем примера с данъчната администрация.
Всяка година в Съединените щати не се обявяват и не се събират данъци на стойност приблизително 100 милиарда долара — внушителна сума, която би могла да изтрие федералния дефицит. През 1995 година под формата на експеримент правителството отпуска на данъчната администрация сто милиона долара допълнително за издирване и прибиране на тези суми. В края на годината с помощта на тези допълнителни субсидии администрацията открива и събира 800 милиона долара — само част от липсващите пари, но все пак 8 долара приходи срещу всеки един отпуснат от правителството долар.