Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Подаде ми телефона. Ендърс каза:
— Дано да ви заварвам на работа, а не в леглото.
— С твоето мръсно подсъзнание…
Биан ме изгледа въпросително.
— Я стига, Дръмънд — рече Ендърс. — Не си ли го мислиш?
Погледнах Биан.
— Боже мой, прав си. Под униформата имало жена.
— Кого заблуждаваш? От тая мацка и варен спагет ще се вдигне.
Биан явно се мъчеше да привлече вниманието ми, размахвайки среден пръст.
Е, дотук с мъжките приказки. По физиономията й личеше, че сме прехвърлили границата.
— Къде си? — попитах аз.
— В лабораторията. Аутопсията приключи преди час и сега съм тук.
— Ех, ако и химическото ми чистене работеше толкова бързо.
— Тежък ден — въздъхна той и добави: — Докъде бяхме… а, да… аутопсията. — После сякаш зачете готов текст: — Стомашно съдържание: добре изпечен бифтек и печен картоф със спаначена салата. Това вероятно е вечерята. Резултати от кръвната проба — високо съдържание на алкохол, нула цяло и девет промила. Между другото това не е рядкост при самоубийците. Причина за смъртта: огнестрелна рана в главата, цевта е била на около пет сантиметра от черепа на Даниълс. Смърт: незабавна — някъде между полунощ и един часа.
— Добре, значи така стоят нещата.
— Дали? В апартамента нямаше нито отворени бутилки, нито празни чаши.
— Значи е излязъл да се натряска преди това. Има ли значение къде се е напил?
— Вероятно не. А сега познай какво видяхте, но не забелязахте?
— Чакай да си помисля… — Знаех, че това противоречие ще изскочи рано или късно, затова отговорих небрежно: — Клиф Даниълс не е бил левичар, а входната рана е на лявото му слепоочие.
Малко раздразнен, че му съсипах изненадата, той замълча. После ядосано рече:
— Негодник! Знаел си… и нищо не каза.
— Доколкото си спомням, ти сам заяви, че възгледите ми са нежелани. — Беше колкото вярно, толкова и дребнаво да го споменавам. Добавих: — Така или иначе няма голямо значение. И може да ни отклони в погрешна посока.
— Друг път! Това категорично подсказва, че убиецът е бил десничар. После, за да прикрие следите, се е наложило да сложи пистолета в лявата ръка на жертвата. — И сякаш се нуждаех от допълнителни обяснения, Ендърс добави: — С други думи не е било самоубийство, а убийство.
Оставих го да изпусне парата, после попитах:
— Въоръжен ли си?
— Разбира се.
— Добре. Сега прави каквото ти кажа. Извади пистолета от кобура.
— Добре… извадих го.
— Левичар ли си?
— Не.
— Също като Даниълс. Прехвърли пистолета в лявата си ръка.
— Готово.
— Сега вдигни пистолета… насочи цевта към слепоочието си… точно над лявото ухо.
— Дано да имаш основателна причина, Дръмънд. Хората гледат…
— Насочи ли го?
— Да… добре, сега е…
— Бързо — дръпни спусъка.
След дълго мълчание той каза:
— Ха-ха. Много смешно.
— Не чух гърмеж. Знаех, че си умен.
— И два ще чуеш, само да ми паднеш, копеле.
— Много трудно ли беше?
— Разбирам накъде биеш. Но все пак не е естествено. А неестествените неща винаги са подозрителни.
— Невинаги. Понякога просто изискват друго обяснение.
— Умирам да чуя как ще го обясниш.
— Спомни си какво видя в спалнята на Даниълс. Телевизорът включен, зареден порно диск, мъртвецът възбуден и се държи за оная работа. Вършил е много неща наведнъж.
Той не отговори.
— Понеже не е имал две десни ръце, Клиф Даниълс е трябвало да избира — продължих аз. — Кое иска повече сила? Повече сръчност? Да лъскаш бастуна или да натиснеш спусъка?
След малко той отговори:
— Няма откъде да знам, нали?
После неволно се разсмя. Аз също. Всъщност почвах да го харесвам. Доброто ченге не пренебрегва инстинкта си; неговият му казваше, че има нещо нередно, и той се вслушваше във вътрешния си глас. Е, наистина имаше нещо нередно; Ендърс просто не знаеше причината. Липсваше му онова, с което разполагахме аз и Биан — информация за служебните и извънслужебните занимания на Даниълс, както и за все по-големия брой желаещи да го видят мъртъв.
Откровено казано, чувствах се малко виновен; Ендърс беше от добрите момчета — усърдно, честно, свястно ченге. Но имаше грижата за реда и закона в своя район; аз трябваше да мисля за мира и сигурността на цялата държава. Извод: можеш всичко да оправдаеш, щом е „за благото на родината“; оттам нататък тръгваш по наклонената плоскост и може би вече вървяхме по нея.
— Да се върнем към аутопсията — каза след малко той. — Сливиците на Даниълс са изрязани. Имал е две операции на коляното и…
— Имаше ли пръски кръв по лявата му ръка?