Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Морлънд едва сподави гнева си, когато един длъгнест младеж, облечен в яркозелено кадифе, се стовари на колене в нозете й.
Боже, та тя направо ги поощряваше!
Чак сега Морлънд забеляза цветята, които отрупваха всички възможни кътчета на стаята.
Със закъснение се сети, че е дошъл без букет и неловкото положение го вбеси още повече.
Значи тя жънеше успехи. Той го очакваше, но все пак…
Странна болка прониза гърдите му, докато гледаше как Чеси кимва на обожателя си да се изправи. За миг изпита диво желание да изхвърли цялата шумна тълпа на улицата.
Но това би било чиста лудост, разбира се, и би предизвикало скандала, който сам Морлънд се мъчеше да предотврати. Освен това Чеси явно се наслаждаваше на първата си победа. Само един напълно безсърдечен човек би могъл да я лиши от нея.
Морлънд стискаше зъби и чакаше Чеси да му обърне внимание.
Напразно.
Явно миналата нощ в зимната градина я бе засегнал по-силно, отколкото предполагаше.
Така й се пада, помисли си горчиво Морлънд. Той също бе не по-малко засегнат.
Търпението му се изчерпа.
— Мис Камърън. Трябва да поговорим, ако не възразявате. — Той сви устни, тъй като тя продължаваше да стои с гръб към него. — И ако компанията ви би се лишила от вас — мрачно добави той.
Молбата му бе посрещната с вълна от протести, но той не им обърна внимание. Не можеше да откъсне очи от жената, която се обърна към него в мига, в който слънчевите лъчи нахлуха през прозореца.
Първата му мисъл бе, че изглежда твърде свежа и бодра след тържеството снощи, което сигурно е продължило до зори.
Втората — че е невероятно, до болка красива. Както винаги.
Пръстите на Морлънд конвулсивно се свиха, когато забеляза леката руменина, плъзнала по страните й. Без да каже дума, тя взе една разцъфнала роза от вазата, в която имаше сигурно поне тридесет.
Чеси повъртя в ръка пурпурното цвете, сякаш обмисляше предложението на Морлънд.
— Ах, но вие не уточнихте предмета на разговора, милорд. Аз трябва да съм много внимателна, тъй като си нямам кой да ме защити тук, в Лондон.
Орлякът обожатели зад гърба й тутакси обори изявлението й. Понесоха се шумни клетви в преданост до смърт.
Във всяка друга ситуация Морлънд би оценил подобна сцена като забавна и безобидна. Сега обаче сърцето му бясно заби. Да не го прави нарочно, за да го дразни?
— Мисля, че ще е по-добре да поговорим навън, мис Камърън.
— Така ли? — Очите й проблеснаха. — Лорд Морлънд, така ли, се казвахте? — Тя безгрижно се разсмя. — Но аз едва ви познавам. Пък и не виждам за какво бихме могли да си говорим. И насаме, и пред хората. — И тя любезно се усмихна.
— Чес… — запъна се Морлънд и изруга наум. — Мис Камърън, сигурен съм, че приятелите ви ще ми разрешат тези няколко минути.
Изявлението на Морлънд бе посрещнато с нов зали от протести. След всяка дума сапфирените му очи блясваха все по-заплашително.
Чеси го наблюдаваше през полуспуснатите си клепачи.
— Какво мислите, господа? Смятам, че молбата му е твърде неуместна.
Нови викове я подкрепиха.
Чеси погледна Морлънд и грациозно сви рамене.
— Редно е да уважим волята на мнозинството, милорд. Може би някой друг път.
Това изчерпа търпението му. Графът яростно изруга, прекоси стаята и я хвана за китката.
— Излизаме навън, момичето ми — тихо изсъска той, така че никой друг не чу думите му.
Мигом шестима мъже преградиха пътя им. В очите им се четеше заплаха.
Но Морлънд не им обърна никакво внимание. Чеси пребледня.
— Е, добре. След като толкова настоявате. Ще ни извините ли за миг, господа?
И тя излезе от стаята с високо вирната брадичка. Щом вратата се затвори, тя рязко се обърна и измери Морлънд със смразяващ поглед.
— Е, милорд? Какво толкова се е случило, че така грубо нахълтвате в дома ми?
За миг Морлънд изгуби дар слово. Не бе очаквал отново да я завари такава, с побеляло от ярост лице.
Господи, всичко пак се обърка!
Той намръщено гледаше красивото създание в муселинена рокля с цвят на праскова.
— Аз… по дяволите, Чеси! Това, което се случи снощи, бе непростима грешка! Не исках да стане така. И се кълна, че никога няма да се повтори.
Страните на Чеси пламнаха.
— Грешка? Това ли беше? И сте сигурен, че няма да се повтори? — В този миг очите й изглеждаха съвсем прозрачни. Сетне тя сведе поглед и продължи да върти розата между пръстите си.
— Не те моля за прошка. Би означавало да искам твърде много. Моля те единствено да приемеш извиненията ми.
Пръстите й смачкаха розата.
— Правилно е, че не искате прошката ми, милорд, защото никога няма да я получите. Нито ще приема извиненията ви.