Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Мойра изпищя и отчаяно сграбчи раменете му. Тя изгаряше от желание, до болка силно и пулсиращо, растящо с всеки дъх, поет на пресекулки. Чу я как стене от удоволствие, усети как краката й се разтварят още повече, докато той я милваше и пиеше от нейната сладост. Той безмилостно я поглъщаше, ръцете му се плъзнаха под нея и я обхванаха здраво и я принудиха да приеме всеки смел тласък на езика му. Дишането й бе неравно и пресечено. Тя замря и той се уплаши, че ще се задуши. И после тя свърши. Чу как изохка, усети треперенето на тялото й и разбра, че е изживяла удоволствието докрай.
Преди да се успокои и да се върне от орбитата, в която бе изстреляна преди секунди, Джак леко се вдигна нагоре и се плъзна дълбоко в нежните къдрици между краката й.
Мойра отвори очи и извика при допира на невероятната топлина и твърдост, от кадифената мекота и от потрепващите мускули на тялото му, докато той се движеше над нея. Заляха я вълни от страстно желание, усети непоносима горещина и посрещна с тялото си всеки негов неумолим тласък. Тя беше в пламъци, които заплашваха да я погълнат без остатък.
Обви го с ръце и крака и се притисна плътно към него.
— Джак — името му прозвуча като беззвучна въздишка, докато тя стигна своята кулминация, и тялото й потрепера от главозамайващото изстрелване във висините на екстаза.
— О, Джак… — усещането за движението му вътре в нея усили удоволствието й, той потрепера силно и тя усети как изстреля семето си и я изпълни.
Едва бе отшумял и последният спазъм на удоволствието, когато отново я връхлетя мъчителната мисъл, че е бил свързан с Хелфайър. Това я отрезви. Сълзи напълниха очите й и потекоха в солени ручейчета по бледите й бузи. Той бе замесен от същото тесто, както Роджър Мейхю и лорд Фенуик. Той я бе използвал, и то с нейно съгласие. Опита се до го отблъсне, но той се претърколи настрани и я обърна към себе си. Усети влагата върху гърдите си и се отдръпна.
— Защо плачеш?
— Мразя те — изхлипа Мойра.
— Можеше да ме заблудиш.
— Ти парализираш волята ми и ме лишаваш от здрав разум.
— Тогава имаме нещо общо — той бе имал безброй жени, на някои дори не помнеше имената, но не можеше да си спомни някога да е преживявал подобно нещо. Внезапно проумя, че не може да позволи друг мъж да има Мойра. Не сега, никога.
— С лорд Ренфрю ли беше тази вечер? По-добре ми кажи, защото ще разбера така или иначе. Какво ти каза, за да си ми толкова ядосана?
Мойра го погледна косо:
— Не съм виждала лорд Ренфрю, откакто ми предложи брак. Знаеше ли, че той е член на клуба Хелфайър?
Джак се разтревожи.
— Кой, по дяволите, ти каза? Мъжете там носят роби и качулки, за да скрият самоличността си дори един от друг. Да не се е опитал някой да те убеди да участваш в ритуалите им?
— Никога не бих се съгласила на подобно нещо. Не дори лорд Роджър… — внезапно осъзнала какво изрече, Мойра закри уста с ръка.
Страх и отвращение пронизаха Джак.
— Била си с Роджър Мейхю? Да не си си загубила ума? Не чу ли какво ти казах за него?
— Съгласих се да го видя заради теб, но после той ми каза, че си свързан с клуба и аз осъзнах каква глупачка съм била.
Той сграбчи раменете й и силно я разтърси.
— Заради мен! Какво искаш да кажеш? Знам със сигурност, че Мейхю е член на клуба, но аз не съм. — Очите му блестяха от неконтролируем гняв. — Мисля, че започвам да разбирам. Ти си се познавала с Роджър Мейхю още преди да се срещнем, нали? Той е синът на твоите работодатели, нали? Онзи, който те е задирял. Какво ти каза, за да те убеди да се срещнеш с него?
Мойра се взираше в Джак, осъзнала колко близо до истината е стигнал. И все пак не можеше да му каже за кражбата. Ако е член на клуба, значи няма никакви скрупули. Той имаше отчаяна нужда от пари и сигурно ще я предаде заради наградата.
— Не ти дължа никакво обяснение. Ненавиждам го толкова, колкото и теб. Казах ти, че не съм спала с него и повече няма да чуеш от мен по този въпрос.
— Ние сме в задръстена улица. Нямаме си доверие. Всичко, което имаме, е това.
Той грабна ханша й и я постави под себе си, гласът му бе дрезгав и суров като страстта. Знаеше, че това неутолимо желание е лудост, но не можеше да промени нищо. В него кипна необуздано желание, той отново се плъзна в нея и с всеки тласък сърцето му прогърмяваше в такт с все по-бързите движения на мощното му тяло.
Стегнатата й плът удвои желанието му и той загуби представа за всичко наоколо. Съществуваха само слетите им тела и нуждата да проникне дълбоко в нея, до дъно. Гневът се изливаше от него на приливи и отливи, с всяко движение, все по-бързо, и по-бързо, докато тялото й не се стегна и тя изживя кулминация. Той дрезгаво изстена, притисна се плътно в нея и свърши.